Бившият футболист на Локомотив Пловдив Аймен Белаид разказа ужасяващи неща за престоя си в България. Френският защитник направи това при гостуване в традиционния подкаст “Histoires de Foot Podcast".

37-годишният Белаид представи на обществеността факти от периода, когато беше футболист на Левски.

Plovdiv24.bg припомня на своите читатели, че Аймен Белаид игра един полусезон в Локомотив Пловдив (2013 година), записвайки 15 мача и 2 гола с черно-бялата фланелка. След това той бе трансфериран именно в Левски. На "Лаута" известно време игра и неговият брат - Тижани Белаид.

Ето какво си спомни Белаид за времето, когато играеше със синята фланелка:

В Левски беше истински ад, не само на терена, а най-вече извън него. Ултрасите (хулиганите) имаха огромна власт. Понякога влизаха директно в съблекалнята след мача.

Представи си: ние още сме с екипите - потни, уморени, и изведнъж вратата се отваря с трясък. Влизат 10-15 души, ядосани, крещят, обиждат…

Аз бях един от малкото, които разбираха малко английски. Имаше един мой съотборник – Кевин Бру. Той не говореше нито български, нито френски. Хулиганите започваха да му крещят, да го заплашват, да го обиждат жестоко… и аз трябваше да му превеждам в реално време.

Стоях там и му казвах: “Той казва, че ако не спечелим следващия мач, ще те убият“ или “Ти си виновен, че загубихме“…

Кевин ме гледаше с огромни очи, не можеше да повярва. Беше сюрреалистично. Това не се случваше веднъж - два пъти, беше почти нормално. Натискът беше огромен. Трябваше да печелиш на всяка цена.

В един момент, докато бях в Левски, клубът наистина искаше да ме задържи. Направиха предложение, което беше доста лудо, честно казано.

Казаха ми: "Аймен, ако подпишеш нов договор с нас, ти даваме триста хиляди евро на ръка – веднага, в брой, чисто. И освен това заплата от четиридесет хиляди евро (на месец).“

Това беше сериозна сума. Особено за тогавашното време и за нивото на клуба. Те наистина се опитваха да ме убедят да остана, въпреки всичките проблеми, които имаше там – напрежението, хулиганите, всичко това.

Агентът ми беше супер възхитен. Той ми вика: "Аймен, това е топ оферта! Триста хиляди веднага плюс четиридесет хиляди на месец… трябва да я вземеш, това е голям шанс.“

Аз го слушах и просто му казах: “Не. Не искам. Отказвам.“

Той не можеше да повярва. Питаше ме: “Защо, бе? Какво повече искаш? Това са добри пари!“

Аз му отговорих: “Слушай, аз имам една мечта от дете – да играя в Англия. Ако взема тези пари, ще остана тук в тази среда само заради парите. А аз не искам да се чувствам така. Искам да отида в Чемпиъншип, дори и да е по-трудно, дори и да печеля по-малко.

Водещ: И наистина ли отказа? Без да се замислиш?

Аймен: Да, отказах без колебание. Честно казано, никога не съм съжалявал за това решение. Защото за мен това да изживея мечтата си бе по-важно от парите. Ако бях останал в Левски само заради тези 300 000 на ръка, щях да се чувствам като че ли съм се продал. После дойде офертата от Родъръм и казах "да“ веднага.

Не беше най-големият клуб в Чемпиъншип, нито получих най-добрите пари, но за мен беше сбъдната мечта. Казах "да“ веднага, без да се замислям. Когато пристигнах в Англия, всичко беше различно. Интензивността на тренировките, физическата битка на всеки мач, феновете, които пеят 90 минути без спиране…

Там разбрах защо толкова много исках да играя в английския футбол.

Честно казано, никога не съжалих, че отказах тези 300 000 евро на ръка. Защото парите идват и си отиват, но да изживееш мечтата си – това остава завинаги.