Въпреки, че е натоварен с куп задачи, капитанът на Локомотив (Пловди) Димитър Илиев разкри доста интересни продобности за себе си, семейството и пропуснатите шансове в живота. Разбира се, не пропуснахме да обсъдим приликата с футболиста на Челси Оливие Жиру и настроението в съблекалнята на пловдивския тим.  

- Колко често чуваш, че приличаш на френския национал Оливие Жиру?

- Доста често. Когато преди няколко години в Полша си пуснах по-дълга брада, започнаха да забелязват това. Съотборникът ми Дамян Биртек първи ме оприличи на Жиру и дори се обръщаше към мен с това име. Смятам, че приликата идва от брадата и сходните прически. Може би има и някои черти на лицето. Виждал съм снимки на Жиру без брада. Когато и двамата сме без брада нямаме нищо общо.

- Кои са мечтите, които преследваш?

- Вече съм в средата на кариерата ми и нямам някакви мечти за голям футбол. Просто искам да съм здрав максимално дълго и всички около мен да са здрави. Това е най-голямата ми мечта.

- Кой е Димитър Илиев?

- Аз съм спокоен, уравновесен човек, който гледа реално на нещата.

- Какво те прави щастлив във футбола?

- Щастлив ме правят феновете. Когато печелим и празнуваме заедно с тях. Това е най-голямото щастие.

- А какво те разочарова във футбола?

- Разочароват ме загубите. Всеки футболист знае, че след върховете идват спадове. Когато загубим злощастно мач, когато изпусна положение и не играя добре, понякога съм в лошо настроение. Но това е съвсем нормално за един футболист.

- Много тежко ли приемаш загубите? Плакал ли си след мач?

- Никога не съм плакал след загуба. След финала за купата срещу Ботев за първи път ми се случи да плача от радост. Не се сещам за друг момент, в който да съм плакал за някой мач. Може би като дете, когато съм бил фен на даден отбор и отборът е губил, съм плакал. Откакто съм професионален спортист за първи път ми се случва да плача и то от радост.

- Кой е най-незабравимият момент в кариерата ти?

- Няколко са. Мога да откроя победата срещу Ботев на финала за купата, може би това е най-щастливият момент в кариерата ми.

- Кой е най-щурият ти съотборник?

- Най-неуравновесеният е Ален Ожболт. Постоянно се пали за нещо и ми е много смешно да го гледам.

- Интересно ли е в съблекаляната на Локомотив? Правите ли си често номера?

- Да, има доста хора с чувство за хумор и постоянно има шеги. За конкретни номера не мога да се сетя, но има няколко човека, които най-често са потърпевши. 

- Кои са те?

- Най-много шеги търпят Ален Ожболт, Момчил Цветанов ...

- Позволяват ли си да си правят шеги с теб?

- Не смеят много много, защото имат някакъв респект и не си спомням да са ми правили номера.

- Кое е най-точното попадение в живота ти?

- Моят син. Това е най-голямото ми щастие и най-големият ми успех.

- Коя е жената на живота ти? Тя не изглежда като типичната футболна съпруга, която постоянно попада в медийното пространство.

- Като цяло не обичам да излизат някакви материали за мен, тя също е далеч от болшенството, които смело мога да нарека "кифли", които са около футболистите. Тя винаги ме е подкрепяла, радвам се, че е до мен и гледам да съм настрани от медийното пространство.

- Как изглежда един перфектен свободен ден?

- Разходка със семейството. Ако съм много уморен, може би да си стоя вкъщи и да гледам мачове.

- От какво семейство си?

- Обикновено семейство. Никога не съм бил лишаван от нищо. Винаги са ме подкрепяли и винаги са се старали нищо да не ми липсва. Родителите ми не са се занимавали със спорт. Като малък баща ми е тренирал футбол, но рано е спрял. Майка ми в момента помага на съпругата ми и прекарва много време със сина ми, а баща ми е ангажиран с охранителна фирма. Преди това той беше в сферата на военните. Съвсем обикновени професии.

- Кога беше първият допир с футболната топка за теб? Тренирал ли си други спортове?

- Не, винаги съм бил привързан към футбола. Още от малък играя в махалата. Още от детската градина винаги си пожелавах футболни топки за Коледа. Започнах още тогава да играя пред блока. На тренировки започнах да ходя, когато бях на 8 години. Баща ми ме закара на Лаута и така започнах.

- Колко често те спират по улиците?

- Напоследък в Пловдив доста често ме спират. Приятно ми е. Поздравяват ме след успеха, който постигнахме в последната година с Локомотив. Хората са доста въодушавени, поздравяват ме и благодарят за радостните моменти.

- Спомняш ли си кога даде първия си автограф и какво беше чувството?

- Не, не си спомням, но предполагам, че ми е станало приятно (смее се).

- Кой е най-трудният момент в карирерата ти?

- Имал съм много трудни моменти. Но когато бях резерва в Монтана, беше много тежко. Първо, че Монтана не е най-приятното място за живеене, отделно не играех и това бяха много трудни шест месеца. Направо ми беше писнало, но след това лека-полека нещата тръгнаха нагоре.

-Някога мислил ли си да кажеш край?

- Чак толкова изнервен никога не съм бил. Всеки футболист има моменти, в които изобщо не му е до футбол, но това все пак е целият ми живот. Това ми е дадено като талант, обичам играта и се надявам колкото се може повече време да съм здрав и да играя футбол.

- Кой е съветът, който никога няма да забравиш?

- Не знам дали някой ми е давал този съвет, но за мен най-правилната поговорка е да не реагираш импулсивно, да премислиш нещата и чак след това да действаш. Много пъти импулсивните действия и решения са грешни. Тряба да премислиш, да се успокоиш и след това да действаш.

- До колко броиш, за да се успокоиш?

- Минимум до 10, но понякога трябва и повече време да премислиш нещата. Със съпругата ми доста често сме си говорили на тази тема, че може би едно от най-силните ми качества е търпението, а тя е на другия полюс. Тя е доста нетърпелива и винаги съм й казвал, че търпението е много силно оръжие.

- За какво харчиш най-много?

- В момента обзавеждам апартамент и има доста харчове там. Като цяло не съм прахосник. В миналото съм харчил повече за дрехи, сега покрай сина ми са най-големите разходи.

- За какво съжаляваш в живота си?

- Не съм привърженик на максимата, че не трябва да съжаляваш за нищо. Съжалявам за доста неща, но за жалост не мога да ги върна. Съжалявам, че не излязох по-рано в чужбина. Колкото по-рано българските футболисти отидат в чужбина, се развиват по-добре. Най-голямата ми болка е тази, че когато имах възможност като юноша, не успях да изляза навън. Бях на проби в Челси, имаше интерес, но тогавашното ръководство не ме пусна и след това изгубих доста години в България. Това е в миналото. Със сигурност ми е болка, но от друга страна съм доволен как ми се разви животът.

- Сега като гледаш мач на Челси, какво си мислиш?

- Честно казано не гледам много мачове на Челси, така че не го преживявам чак толкова (смее се). Аз съм реалист и не бих казал, че щях да направя грандиозна кариера в Челси, просто шансът да направя силна кариера щеше да се увеличи многократно, защото да отидеш на 16 години в Англия с качествата, които смея да твърдя че имах, мисля, че кариерата ми щеше да се развие по много по-различен начин.

- Какво би променил в себе си?

- Прекалено съм отстъпчив и наивен в много ситуации, за което съм критикуван от съпругата ми. Може би бих станал по-нахакан и по-нахален.

- На кой вратар искаш да вкараш гол?

- На Пламен Илиев, защото искам да вкарам гол на Лудогорец.

- Какво му липсва на българския футбол?

- Може би правилният въпрос е какво му е наред. Ако тръгна да изброявам липсите, ще отнеме много време.

- Кой е най-големият футболен талант в света?

- Не само в последно време, а може би изобщо раждал се някога, това е Меси.

- Колко често казваш "Не мога"?

- Доста често, ако говорим за майсторене вкъщи.

- Футболът е....?

- Религия!

Интервюто е на Мая Димитрова за Sportal.bg