Показва коментари на Пловдивският Гранд1912

ЗАКЛИНАНИЕ Не тъгувай, моя обич първа и последна. Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам. Не умирай, моя мъко, мъко ненагледна. Няма да те дам, няма да те дам. Тихо стъпвай, моя обич, тихо влез при нея, превърни денят във вечер и нощта – във ден. Дай ? снежен мраз през юли, януарска жега, както правиш с мен, както правиш с мен. Почерн? я, моя мъко, бял ден да не знае, изсуши я с огнена ръка! Не жали я, моя мъко, мен жал? – така е, с мене е така, с мене е така. Не тъгувай, моя обич първа и последна. Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам. Не умирай, моя мъко, мъко ненагледна. Няма да те дам, няма да те дам. Почерн? я, моя мъко, бял ден да не знае, изсуши я с огнена ръка! Не жали я, моя мъко, мен жал? – така е, с мене е така, с мене е така.