Днес се навършват точно 6 години от смъртта на Георги Славков - достоен човек, голяма личност и велик спортист, който остави дълбока диря, както в историята на българския спорт, така и в тази на любимия си футболен клуб Ботев (Пловдив).

Яркият му талант получи своето заслужено признание с редица колективни и индивидуални отличия, сред които с най-голяма сила се откроява "Златната обувка" на Европа от 1981 г. Трофей, издигащ Бенкса до равнището на най-елитните футболисти за всички времена.

Славков напусна този свят след масивен инфаркт, получен малко след края на работен си ден на на "Футболен комплекс Ботев 1912", чийто управител беше той.

Георги Славков - Бенкса е роден на 11 април 1958 г. в село Мусомище, Гоцеделчевско. Играе като офанзивен полузащитник и нападател за отборите на Тракия (Стамболийски), Ботев (Пловдив), ЦСКА, Сент Етиен (Франция), Шавеш (Португалия), Апоел (Тел Авив) (Израел) и Нес Сиона (Израел). 

Шампион на България за юноши-старша възраст с екипа на Ботев през 1976 г. През 1981 г. с екипа на "канарчетата" става голмайстор на "А" група с 31 гола и печели "Златната обувка" на "Франс футбол". През същата година бележи единствения гол във вратата на Барселона при знаменитата победа на Ботев над световния футболен гранд с 1:0. Отново през 1981 г. е удостоен със званието "Майстор на спорта".

Двукратен шампион и трикратен носител на купата на страната. Има 37 мача за националния отбор (30 като състезател на Ботев и 7 на ЦСКА) с 11 отбелязани гола (8 като играч на Ботев и 3 на ЦСКА). В европейските клубни турнири има общо 17 мача и 6 гола с екипите на Ботев и ЦСКА.

Определен е за №2 в класацията "Футболист на България" за 1980 г., за №3 през следващата 1981 г. и №6 в класацията за "Спортист на Балканите" за 1981 г. Най-добър футболист на Пловдив за 1978, 1980 и 1981 г.