Ботевистите в Пловдив са като песъчинките на плажа. В София в последно време също има твърде много жълто-черни фенове, с някои от които вече сме ви срещали на страниците на бюлетин "Канарче“. Има обаче и огромна група ботевисти, пръснати по целия свят.

В този брой ще ви запознаем с един от тях. Илиян Караджов е роден в Пловдив през 1970 г., където е завършил ЕСПУ "Лиляна Димитрова“. Напуска обаче града под тепетата когато е на 18 – първо казарма, после следване в Софийския университет - физика, работа и живот в Париж, Брюксел, а през последните 4 години – в Дъблин. Има над 25 години професионален опит в ИТ сферата. Женен с дете. Активен член на Сдружение ПФК Ботев.

От доста време не живееш в Пловдив, но въпреки това си заклет ботевист. На какво се дължи тази силна любов и как я поддържаш?

Има неща, които са в нас и не се замисляме за тях в ежедневието ни, неща, без които няма да сме ние. Поглеждайки назад осъзнавам, че това, което съм днес, е формирано отчасти от Ботев, като тук включвам всичко около отбора: обсъжданията в семейството, между приятели, в училище, трепета преди мач, емоцията на трибуните по време и след мача … За някой може да звучи странно, но Колежа наистина бе колеж за мен и навярно за хиляди други. 34 години изминаха, откакто не живея в Пловдив, 15 от тях съм прекарал в чужбина, но винаги съм възприемал себе си за пловдивчанин, ботевист и българин. Това е един вид моята лична Света троица.

Кой те запали по футбола и по магията на Ботев? Спомняш ли си първите мачове на които си присъствал?

Фамилията ми е с Ботев от основаването му. Дядо ми, Бог да го прости, избягва със родителите си от Вардарска Македония след погрома на Илинденско-Преображенското въстание и се заселва в Кючук Париж. Беше голям чешит и редовно се събираха с негови набори в градската, за да "разискват“ пловдивския футбол. През първите години от съзнателния ми живот цялото семейство в студ, дъжд, пек играе ли Ботев - бяхме на Колежа и сядахме до "професорите“ вдясно от централната трибуна. Не си спомням първите си мачове, но помня първия, на който отидох сам. Малко в повече ми идваха разискванията в този известен с претенциозните си фенове сектор и директно в агитката. Бихме ЦСКА с 3:1.

А кой за теб е най-емоционалният момент, свързан с жълто-черния отбор?

Много са. Всеки мач на Ботев е емоционално преживяване за мен. Когато Левски легнаха на Берое и не станахме шампиони, се чувствах сякаш 4-та национална катастрофа е сполетяла България. В другата крайност бе победата ни във финала за купата срещу Лудогорец. След като присъствах на два загубени финала срещу Левски и Локо Сф, имах странно вътрешно предчувствие, че това ще е нашият ден. Купих си билет за самолета и изживях щастието да видя как купата е жълто-черна. Надявам се да видя Ботев и с шампионската титла. По-точно казано - вярвам, че ще видя Ботев с шампионската титла.

Кой е любимият ти наш футболист и защо?

Няма как да е само един. Ботев е красота в движение. Помня контраатаките на отбора от 80-те с разгръщането на Пашев и Костадинов по крилата, включванията на Пачев отляво. Антим и Бо Хвойнев – страшилища в наказателното на противника. Финеса и пасовете на Зехтински. Отдадеността на Симов. Странната гениалност на Гецата. Лекотата на отиграване на Бакалов. Стожерите Младенов и Раков. Блангев – истински великан и чешит… След тях следват толкова много до наши дни.

Какво би разказал за себе си, къде живееш в момента и с какво се занимаваш?

В момента съм в Дъблин и се специализирам в областта на киберсигурността. Независимо от многото години, прекарани в чужбина, идеята за емигрантство ми е чужда и планирам лятото да се върна в България. За много хора може да е странно, но такъв ми е животът - 3-4 години в чужбина, после 2-3 в България, пак в чужбина, пак България. Поне понаучих езици, ако не друго.

Имаш ли някакво хоби или любимо занимание извън футбола?

Фен съм на научната фантастика и фентъзи. За мой късмет страните, в които съм живял, разполагат с много добре развита система от библиотеки с огромен книжен фонд. В последно време се измързелих и консумирам директно от Netflix и Amazon Prime Video…

Какво те накара да станеш член на Сдружение ПФК Ботев?

Не ми е за пръв път да участвам в организация с нестопанска цел. Конкретно за Сдружение ПФК Ботев реших, когато трябваше да се спаси клуба от фалит. Ботев бе в опасност и бе нормално да откликна на призива за помощ. Учудва ме фактът, че толкова много хора го направиха, но след това малцина от тях станаха членове на Сдружението, а то носи същността на Ботев.

Според теб какво е неговото бъдеще и в какви инициативи трябва да се фокусира Сдружението?

Има закон за ентропията (или опростено казано безпорядъка), който гласи, че една в система, оставена сама на себе си, безпорядъкът се увеличава с времето. Сдружението е носител на същността на Ботев и ако не полагаме целенасочени и непрестанни усилия, то Ботев ще залинее и ще се превърне първо в сянка на себе си, а след това постепенно ще се разпадне и ще последва съдбата на Спартак Пловдив например. В Устава ни точно и ясно е изброено какви са целите пред него. С предаване 99% от акциите на клуба на г-н Антон Зингаревич тежестта от издържането на клуба се махна от нашите плещи. Искрено се надявам усилията на мажоритарния собственик в скоро време да доведат до по-добри спортно-технически и финансови резултати, които да развъртят марката Ботев на по-високи обороти.

Паралелно с това смятам, че е време в Сдружението внимателно да прегледаме вътрешния си устав и да отделим сферите, в които имаме ресурс и експертиза за целенасочена планирана дейност, без да накърняваме по какъвто и начин интереса на мажоритарния собственик, а напротив - да действаме в съгласие и то там, където сме по-добре ситуирани.

Каква е мечтата ти за Ботев Пловдив?

Колежа, приличащ на гнездо, всички трибуни - облени в светлина от козирката, покриваща всички сектори. 18 000 пеещи бултраси. Ботев Пловдив – шампион на България.

Интервюто е на Бюлетин "Канарче" - издание на Сдружение ПФК Ботев