Ботев инкасира нов неприятен резултат срещу опашкар. След равенството срещу Пирин (ГД), дойде и загубата от Любимец.

На първо време не трябва да се прави паралел между двете загуби от Любимец. Първата бе по-скоро плод на подценяване и несериозно отношение към гола, докато вчерашната бе резултат от състоянието, в което се намира отборът в момента.

Как обаче Ботев от основен кандидат за титлата и блестящо представящ се в евротурнирите отбор, стигна до там, че да трепери за мястото си в Европа.

Причините можем да търсим на няколко места. От една страна, наистина ключови футболисти, които бяха моторът в офанзивата на "канарчетата", отсъстваха дълго време от терените, а други продължават да отсъстват, трети след отсъствието си не се намират в оптимална форма.

Както всички знаем, защитата започва от нападението, а когато то куца, всичко тръгва надолу.

Едно е ясно, Домовчийски и Костов доказаха, че не могат да са равностойни заместници на Вандер, Цветков и големия липсващ Тодор Неделев.

Тази кадрова криза помогна в голяма степен да се засили кризата, дошла след големите очаквания.

Ботев започна много силно първенството, представи се на добро ниво в Европа и като че ли всичко това се случи някак си очаквано и безпроблемно. Това натовари отбора с големи очаквания. Безрезервната подкрепа от публиката бе приета като даденост от футболистите, голяма част от тях не осъзнаха, че заедно с лаврите, поеха и голяма отговорност към "жълто-черната" общественост.

Сега вече, след серията от слаби резултати и най-вече неубедителни игри, напрежението е това, което диктува играта на Ботев. Футболистите от отбор, в който всичко все случваше по мед и масло, се събудиха в голям отбор, в който напрежението също е голямо и сякаш не бяха подготвени за това. Едва сега усещат какво е да носиш фланелката на Ботев, отговорност, за която като че ли не са подготвени психически, не са подготвени и за критиката от страна на многобройната публика.

Не е нормално да играеш като домакин в Любимец и да те е страх да играеш. Именно това лъхаше от играта на "канарчетата" вчера - страх. С изключение на един-двама футболисти, всички останали ги беше страх да играят, страх да разгърнат възможностите, страх да поемат отговорност, да не би да сгрешат и те да са виновни. Не може крилата да правят пробиви до малкото наказателно поле и вместо да завършват, да подават, да се освобождават от отговорност. В момента на Ботев му липсват лидери, хора готови да си сложат главата в торбата, за да измъкнат отбора от трудностите.

Всеки отбор минава през трудности, но разчита на своите лидери, за да го измъкнат от блатото на посредствената игра, а сред футболистите на Ботев в момента липсват такива, футболистите се оказаха неподготвени за тази криза, оказаха се неподготвени да носят отговорност.

Такъв футболист може да е Иван Цветков, но след дългото лечение на него му трябва време. Такъв футболист може да е Тодор Неделев, който е юноша на клуба и знае какво значи райето, но и той е извън строя.

Лесно е сега вината да се прехвърли върху Стоилов, но с наличния ресурс толкова. Друг е въпросът, че му бе дадена свобода в селекцията и той трябваше, освен качество, да се подсигури и с бойци, които в моменти на криза ще се хвърлят с главата напред за отбора. Дали един Георги Андонов от Берое не би свършил повече работа в момента, отколкото Домо и Сърмов? Всеки от феновете може да посочи поне по един боец, знаещ какво е да се носи "жълто-черното" райе, който можеше да бъде привлечен и да свърши работа в този тежък момент.

Когато колата се обърне, пътища много, както гласи една стара поговорка.

Изводите, които направихме по-горе, сме сигурни, че могат да си ги направят и от ръководството, ако вече не са. Важното е от спортно-техническият щаб да седнат, да си признаят грешките и да намерят решение възможно най-бързо, докато нещата са не са станали необратими за голямата цел - Лига Европа.