Показва коментари на Локо Пловдив 1926

Настоящият треньор на Хебър (Пазарджик) Бруно Акрапович отново разказа интересни неща за периода, в който бе начело на Локомотив Пловдив. Босненският специалист изрази мнение за своя колега Александър Тунчев, който го наследи на "Лаута" след бягството му в ЦСКА-София.Акрапович не скри и огромен скандал между него и собственика на черно-белите Христо Крушарски часове след Финала на финалите, който тимът му спечели срещу Ботев с 1:0 и завоюва първата в историята си Купа на България.“Александър Тунчев се развива страхотно като треньор. Той се възползва от шанса и пое отговорност в Локо Пловдив в момент, който беше много труден. Много треньори в неговия момент щяха да направят тотално други неща. Имаше такива, които се опитаха, но Сашо Тунчев е достатъчно интелигентен да прави така, че това, което вървеше, да не променя", заяви в интервю за gong.bg Бруно Акрапович.Ето какво още каза той по темата, свързана с Локомотив Пловдив:Тунчев беше част от това и продължи тази посока. Това му прави чест и показва, че е умно момче. Той беше вече в чужбина като играч, а това е голямо предимство. Там няма извинение. Всичко е професионално. Засега виждам всичко да върви при него в правилна посока и защо да не поеме някой отбор от по-успешни държави.ЦСКА по-малко следя от Локо Пловдив. В Пловдив следя всичко, тъй като това ми е любовта, не го крия. Там намерих всичко, намерих своя късмет и всичко, което трябва на един човек. Нещо, когато ти е в сърцето, е много важно да вървят нещата. Виждам, че стадион се строи. Бях на няколко мача и съжалявам понякога, че нещата не се случват. Нещата просто отидоха не в полза на Локо, защото клубът има страхотни фенове. Една атмосфера, която е единствена в българския футбол. Надявам се скоро да се оправят и да излязат в правилна посока.В спортен план мачът с Ботев Пловдив за Купата ми е най-ценен. Това беше момент, в който се намирах там, където исках. Като футболист - когато играх срещу Испания за националния отбор на Босна. Не съм сънувал, че това ще стане. След този мач легнах на тревата и се насладих на момента. Във финала с Ботев виждах всички около мен щастливи. Те жълтите избягаха бързо. Другите, които останахме, направихме хубаво парти и продължихме в Пловдив. Това беше страхотно тогава. Направихме нещо изключително важно за отбора. Този момент ще тлее в мен дълго време.Когато гледам назад, изобщо не се работеше лесно с Христо Крушарски. Ние се карахме като мъж и жена. Почти всеки път като се виждахме. Това беше добре обаче за отбора. След мача с Ботев на финала се скарахме толкова, че не исках да вляза в автобуса, който отиваше да празнува с отбора на центъра на Пловдив. Аз вече мислих за бъдещето кои трябва да останат и кои да напуснат.Там се скарахме по някои въпроси сериозно. Започнахме да си викаме един на друг и беше интересно, докато не влезе един от ръководството и каза “Вие двамата какво правите? Хората ви чакат." Там се разбрахме накратко, че ще говорим на следващия ден и така беше. Това е това чувство да усещаш човека, който залага много, но и той усещаше мен, който също залагаше много. В този момент намерихме един и същ език, понякога не е лесно, но работихме и двамата за отбора".