Кой чертае новите шамандурни линии на гребния канал в Пловдив?

За себе си Илин Тотков казва: Занимавам се с цялостното оборудване на гребната база в Пловдив - старт-стоп системите, коридорите, очертани с шамандури, въобще всичко, което е на вода като лодки и моторници. Сега той има нова задача - да смени всички шамандури /буйове/ в гребния канал. Защото са остарели. Те са над 10-годишни и онова, което им се случва е, че изгарят от слънцето, греблата ги удрят и ги пукат, понякога моторниците се закачат за тях и ги късат.

Как се прави

Работата е тежка. Илин Тотков и помощниците му, начело с треньора по гребане Иван Стоев имат лодка, в която качват 200 шамандури и една макара с навито стоманено въже. Макарата тежи около 150 килограма. Хората в лодката са много здрави, защото трябва да вдигнат макарата на стойка. Влизат на вода, започват да развиват въжето и да закачват шамандурите.

Професионализмът на Илин Тотков е и в това, че всички въжета са опънати в идеално права линия с дължина 2250 метра. И тъй като е единственият специалист, той "чертае“ коридори на всички бази, негово дело са гребни коридори в Сърбия и Нидерландия, предстои и в Хърватска. Предпочитат неговата работа, защото направеното е най-добро и като начин на изработка и като работа.

Стандарти

По стандартите на трите гребни спорта – академично гребане, кану и каяк - шамандурите по трасето са в бял или жълт цвят, а тези на старта и на финала са оранжеви или червени. Размерът на шамандурата е от 20 до 25 сантиметра, а формата им е сферична – като топка. Диаметърът е 20 сантиметра и има крайче за закачване, което добавя още 5 сантиметра. Новите шамандури на гребния канал в Пловдив са произведени в Гърция. Те са два пъти по-тежки от тези, които бяха досега и са по-издръжливи – на слънце и на студ, а също са по-твърди, така че греблата няма лесно да ги повредят при удар.

Колко гребни коридора очерта на пловдивския гребен канал Илин Тотков? При състезания на кану и каяк коридорите са 9, което прави 10 въжета, а при академичното гребане състезателните коридори са 6 плюс 2 резервни, така че тук въжетата са 9. На всяко въже се закачват по 180 шамандури, така че общо около 1800-1900 шамандури са на вода. Във всеки коридор червените са 36 – 16 на стартовите 100 метра и 20 на финалните 250 метра. Останалите са жълти. Разстоянието от шамандура до шамандура е точно 12,5 метра.

Колко струва

Сегашната подмяна на шамандурите е проект изцяло финансиран от Българската федерация по гребане. Цената на всяка шамандура, плюс 3-милиметрово плетено капроново въже за закачване, плюс метална закопчалка е 5,9 евро.

Всяка коридорна линия е закачена на стоманено въже дълго 2300 метра при дължина на гребния канал 2250 метра.. То е потопено във водата на дълбочина 1,2 метра. В двата края има метални макари, които опъват стоманеното въже. То не потъва, защото го държат и шамандурите. На всеки 12,5 метра се карбоват стопери от неръждаема стомана, за които се закачват шамандурите.

Тази операция на карбоване става със специална машина. Въжетата на гребната база в Пловдив имат обща дължина 22 000 метра. Цената на линеен метър е 3 евро. Под водата минават и напречни въжета, така че общо те са дълги 27 000 метра.