Днес Симеон Пишманов навършва 83 години. Роден  е на 25 декември 1942 г. в Пловдив. От І до ХІ клас учи в ЕСПУ "Димитър Благоев" (бившата І мъжка гимназия, сега Хуманитарна гимназия "Свети, Свети Кирил и Методий"). Една ограда дели дома му до емблематичното училище.

В своята над 60-годишна дейност в спорта той превърна времето в уникална ера за българския хандбал.

Освен другото, той е и един от малкото треньори в Пловдив с шампионски титли в спортните игри. Другите са спечелени от футболните спецове: Никола Щерев-Старика (Ботев), Димитър Байкушев (Спартак), Васил Спасов (Ботев) и Едуард Ераносян (Локомотив).

Титли имаме още в женския баскетбол (Тенчо Начев и Божидар Бояджииев), хандбала (Величко Личев и Павел Дженев) и волейбола (Иван Петков, Владимир Орлов, Лазар Лазаров, Борислав Крачанов и Ахметджан Ершимшек). Толкова за града ни в цялата история на колективните спортове. Поне засега...

Симо навлиза в спорта от дете. Практикува гимнастика, лека атлетика, баскетбол, волейбол и футбол, все в "Локомотив". През 1961 г. дори играе в мъжкия волейболен състав на "железничарите", заедно с братя Лечеви.

С хандбала Симеон Пишманов се захваща година по-рано "между другото". За това му помагат високата двигателна култура и уменията в спорта, въобще. Като студент застава на вратата на "агрономите" от ВСИ (Аграрен университет). Играе и за пловдивския "Академик" (1962-1964). Между 1964 и 1968 г. е студент във ВИФ (НСА), с когото става два пъти шампион на България (1965 и 1967 г.). С националната фланелка записва повече от 70 мача. Стана вторият пловдивчанин - майстор на спорта по хандбал при мъжете (1968 г.).

През 1968 г. днешният рожденик се връща в Пловдив и става учител в ТФС "Васил Левски".  Отговаря за подготовката и участие в състезания на отборите. Играе отново в "Академик" (Пловдив), а от 1968 до 1980 г. е треньор, основно в АФД "Тракия", с който е носител на купата на България (1977). При реорганизацията на мъжкия профил в Пловдив (1969-1972 г.) бе на работа към "Локомотив".

В близо 60-годишната си кариера Симеон Пишманов остави трайна диря в българския хандбал. Като преподавател във физкултурните техникуми в Пловдив и Правец, при работата си и в Хасково, подготви няколко десетки специалисти. Помогна за развитието и на хандбала в Кувейт. Около него у нас израснаха и едни от най-ярките имена в родния хандбал като: Огнян Аладжов, Павел Дженев, Рами Якубов, Любен Пицов, Александър Богданов, Марина Врачева, Донка Гаръбска, Жанет Вълева, Стоянка Костова,…

Изведе България до първото й участие на финали на световно първенство за мъже (1974 г. в ГДР). Това стана възможно след успешна квалификация срещу Норвегия и Финландия. Подготви почвата и за второто класиране на България на световно първенство по хандбал за мъже през 1978 г. в Дания.

През 70-тогодини на ХХ век неговият "Тракия“ игра в европейските клубни турнири (КНК). През 1978 срещна МАИ (Москва), воден от капитана на "сборная“ Юрий Климов, а през 1979 г. - "Борац“ Баня Лука (Югославия).

В знаменитата си среща с европейския шампион "Борац“, който  имаше в състава си 14 състезатели, обличали националната фланелка на "плавите", начело с капитана им Небойша Попович, жълто-черните бяха на прага на голямата изненада.

В първия мач, игран в Баня Лука, пловдивчани загубиха с 28:37 (11:18). Само живите свидетели на реванша в Пловдив, състоял се на 09.12.1979 г. в палата 10 на Панаира, помнят за създадената атмосфера на мача. Повече от 3 000 зрители поддържаха неистово момчетата на Симо Пишманов за победата им с 26:19 (11:12). И ако не бе стъписването на съдиите от ГДР, “Тракия“  щеше да хвърли "голямата бомба" в турнира -  младите тракийци да отстранят "Борац".

В сметката на Симеон Пишманов са записани три шампионски титли (с Локоспорт и две – с Агротел-ПУ) и две национални купи (Тракия и Агротел).

Няма дейност, с която Симо да се е захванал и да не е успявал. Така доказа, че има прекрасни организаторски качества. Когато настъпи кризата в Агротел, той се бори не само отборът да съществува, но и да воюва за успехи.

Атестат за неговата работа бе и дейността му като секретар на туристическо дружество "Родопи" в средата на 80-те години. Реализирайки се в широк фронт, Симо постигна и амбициите си - да бъде водещ във всичко, с което се захване. И, определено, успява!

Дисциплина, организация и добра планировка. Работа, работа, работа. Сутрин, обед, вечер. Стремежът за самоподготовка и усъвършенстване. Непрекъснато! Това е тайната на успеха във всичко, казва той.

Според него няма разлика при подготовката на двата пола. Принципите на хандбала са еднакви за всички. Друг е въпросът, че мъжете приемат с по-голяма охота работата, докато жените винаги търсят да избягат от нея. Те са и по-отпуснати, по-меки, което е нормално за природата им.

Точно тук се крие и тайната на един общ проблем. Мъжете много по-рядко страдат от тежки контузии, отколкото жените. За сметка на това те по-бързо възприемат задачите. По-бързо вникват в съдържанието на дадена комбинация. Затова с тях тактиката се изгражда по-леко. Пък и по-лесно се води мач.

Когато го попитаха защо се е наложило мнението, че вратарят е половин отбор, отговори така:

"Това е крайният продукт на една взаимна работа между защита и вратар. Защитата решава даден мач, взаимодействайки си с вратаря. Оттам започва всичко в хандбала – “сухата" врата, слага началото на контраатаката, на бързия пробив, които в повечето случаи решават даден мач“.

Според него силата на треньора е в умението му да познава отлично слабите и силните страни на своите възпитаници. Така “мозайката" на характерите става по-избистрена.

И друго - между треньор и състезатели трябва да има открити, честни отношения. Дадената дума не трябва да се чупи на две. Така се отива и към крайната цел – изграждане на отличен колектив.

В последните години Симо остави ежедневните грижи около хандбала, насочил вниманието си и към съпругата Милка и спортното си семейство. Първата му щерка – Катя бе част от гребния клуб "Тракия“.  Тя извоюва бронзов медал с четворката скул на световното за девойки през 1986 г. в Рачице (Чехия).

Неговата страст към работата в спорта сега е пренесена основно в най-малката му дъщеря Любомира, която носи фамилията Бръмбарова. Тя е главен треньор в атлетическия "Енержи“ (Пловдив). Внучките му Мила Димитрова и Сияна Бръмбарова са надежди в леката атлетика.

Екипът на Plovdiv24.bg честити рождения ден на Симеон Пишманов и му пожелава крепко здраве и още радостни моменти с близките му хора!