 © |  |
Plovdiv24.bg подкрепя инициативата на ОП "Младежки център" за изготвяне на специални табели със снимка и обогатена визитка на всичките 45 олимпийски медалисти на Пловдив. Нашата медия ще публикува всеки уикенд по две интервюта с героите на града ни.
Интервютата са направени специално за проекта "Олимпийски медалисти на град Пловдив“ към ОП "Младежки център - Пловдив. Те умишлено са без визитка на съответния спортист, тъй като тези визитки ще са приятната изненада за пловдивчани, когато проектът на Гребния канал се реализира напълно. Днес ви представяме волейболната легенда Стоян Гунчев.
- Какво Ви заведе на първата тренировка по волейбол?
- На първата ми тренировка по волейбол ме заведе асистент Паскал Паскалев. Той дойде в моето училище, направи тестове, свързани с атлетически дисциплини, и ме покани на изпит в спортното училище. През 1969 г. и 1970 г. организираха група за високоръстова подготовка. Сега знам, че няма такова понятие. През тази подготовка ни готвеха за много дисциплини като атлетика, гимнастика и други. По време на първата ни година ни специализираха, като мен дефинитивно включиха в групата по волейбол. Това е нещото, което ме доведе до волейбола – една целенасочена селекционна дейност.
- Кои са предимствата и недостатъците на отборната игра?
- Предимство на отборната игра е това, че по същество е модел на живота. Недостатък е, че не те прави самостоятелен. Автономен – да, но не и самостоятелен. Играта дисциплинира, учи на коректност с колегите.
- С какво е по-различна емоцията от спечелването на олимпийски медал от който и да е друг?
- Разликата е огромна, тъй като олимпиадата е на всеки четири години и там са събрани хора от всички спортове от цял свят – най-големите примери. Контактите по време на олимпиада остават отпечатък в главата ти за цял живот. Няма друго такова събитие. Останалите състезания са категорично по-специфични, тъй като са, например, само за волейболисти.
- Това ли може да определим, че е върхът в кариерата – да достигнеш до олимпийските игри?
- Сам за себе си, аз съм по-амбициозен от Кубертеновия девиз "Да участваш“. Но това не е единственото, а да участваш и да спечелиш е нещо много велико и мисля, че за един спортист олимпиадата е върховно достижение. Не омаловажавам световните и европейските първенства, но емоцията е различна.
- Състезател или треньор – коя роля повече Ви допада?
- Ако бях млад – сигурно състезател. Сега казвам на децата, които играят волейбол, че ако бях на тяхната възраст, щях да стана либеро. Поне няма да се налага да ме сменят, защото в момента конкуренцията за тази роля не е голяма. А ако имам възможността да се изявявам сега, бих станал треньор. Това е съвършено различно нещо. Треньорството е свързано с умение за ръководство, съобразяване на физиологични дадености, подредба на тренировки, въздействие в психологичен план върху състезателите в позитивна посока и още ред подобни неща. Заради това и сега на тази възраст бих станал треньор.
- Какъв завет бихте оставили към младите хора? Как бихте ги мотивирали?
- Завет ми звучи много претенциозно. Но бих им казал да бъдат по-смели. Да имат самочувствие, което да не им пречи. Единственият съвет, който мога да им дам и да им подскажа, е да бъдат и по-смирени в спорта. |
Зареждане ...
