Днес се навършват точно 59 години от последния мач на славния Спартак Пловдив, преди да изчезне за дълги години от футболната карта. На 18 юни 1967 година синьо-белите приемат варненския Черно море в двубой от последния 30-и кръг на "А" група, който се играе на стадион "Девети септември" в Пловдив.

Кючукпарижани губят с 1:3 и изпадат от групата, завършвайки на 14-о място с актив от 12 победи, 6 равенства и 12 загуби.

37 дни по-късно (25 юли 1967 година) с решение на тогавашните партийни държавни и градски власти Спартак реално е "заличен" заедно с футболен клуб Академик (Пловдив). Двата клуба са "обединени" с КЦМ-Ботев (Пловдив), за да се създаде нов клуб с името Тракия, който става част от Армейско физкултурно дружество Тракия.

Спартак Пловдив се възстановява отново като футболен клуб на 2 декември 1982 година, а от последния елитен мач срещу Черно море изминават 27 години, докато отборът отново спечели право да играе сред най-добрите в България (сезон 1994/1995).

Plovdiv24.bg публикува без редакторска намеса публикацията по темата във Фейсбук страницата на привържениците на Спартак Пловдив:

18 юни 1967 - последният мач на "онзи“ Спартак

Преди 59 години Спартак изиграва последната си среща преди да изчезне за дълги години от футболната карта.

На 18 юни 1967 г. на стадион "Девети септември“ спартаклии губят с 1:3 от Черно море в последния кръг на "А“ група. Резултатът сам по себе си е просто статистика. Но днес, гледан през времето, този мач носи съвсем друга тежест.

Христо Дишков отбелязва гола за Спартак - последния гол на това поколение в елита. Последен гол за отбора, който само четири години по-рано е бил шампион на България. Последен гол за онзи Спартак на Тодор Диев, Тобия Момин, Димитър Генов, Христо Дишков и всички, които превърнаха синьо-бялата фланелка в символ.

Дали публиката на стадиона тогава е знаела какво чака Спартак само седмици по-късно? Дали хората по трибуните са усещали, че гледат не просто край на сезон, а край на цяла епоха? Може би за тях това е бил просто още един труден мач. Още една загуба в тежък сезон. Още едно прибиране от стадиона с надеждата, че догодина ще бъде по-добре.

Но "догoдина“ за този Спартак така и не идва.

Днес, когато отново се питаме къде е домът на Спартак, кой пази името му и какво бъдеще го чака, тази дата звучи още по-болезнено. Историята ни напомня, че един клуб може да бъде изтрит от първенствата, от табелите и от официалните документи, но не и от паметта на хората, които са го носили в себе си.

Затова 18 юни 1967 не е просто стара дата от архива. Това е предупреждение колко крехък може да бъде един клуб, когато съдбата му се решава далеч от терена - и колко важно е днес да не мълчим, когато отново усещаме, че Спартак стои на кръстопът.