© Plovdiv24.bg

- Война, кой разговаря с теб и ти предложи да поемеш Локомотив (Пловдив)?
- Беше малко изненадващо и за мен. Позвъняването беше в 8 часа сутринта. Обади ми се помощникът на г-н Крушарски и ми каза след 15 минути да бъда в офиса му. Аз съм дисциплиниран човек и след 14 минути бях там. Седнахме заедно с Чавдар Цветков и г-н Христо Крушарски ми предложи до края на сезона да поема Локомотив, но при едно условие. Ако успея да подобря нещата, защото за никого не е тайна, че в момента Локомотив не е добре, може да остана и есента. Спекулации са това, че ще бъда само за няколко мача. Всичко зависи от мен и естествено от момчетата.

- Първият отбор в твоята кариера като треньор е точно Локомотив (Пловдив) през паметната за българския футбол 1994 г. Каква е разликата на "Лаута" между тогава и сега?
- Голяма е разликата. Най-вече в материалната база. В момента Локомотив разполага с два прекрасни терена, бих казал уникални, докато през 1994 г. материалната база не беше добре. Знаете колко е важно да има къде да се тренира пълноценно и да се играят мачове на съвременен, подходящ, хубав терен. Това е много важно. Голямата разлика е и в публиката. Голямата ми болка в момента е, че нашата публика, която с основание естествено е разочарована, не ни подкрепя така, както трябва. През 1994 г. имахме огромна подкрепа и тогава се класирахме на пето място. За мен това бе добър успех.

- Ти си спокоен човек. Как реагираш, когато в даден клуб ситуацията е взривоопасна и трябва да застанеш между отбора и собственика на клуба?
- Наистина е сложно. Човек трябва да прояви разум и търпение. Най-вече с разговори. Много добре знаете, че Мартин Камбуров се беше отказал. Тук трябва да благодаря изключително много на Христо Бонев, който дойде, видяхме се, пожела ми успех. Помолих го да ми направи среща. Той е много силен в тези неща, разговаря с Камбуров. След един час се видяхме и бях много щастлив, че той се е съгласил и прие това, което му предложих. Мисля, че това бе правилното решение.

- Христо Бонев няма как да ти откаже, най-малко заради това, че му асистира за онзи фамозен гол на Световното първенство в Германия през 1974 г. срещу Уругвай. Дава ли ти той съвети сега?
- Уважението е взаимно. Изключително много го уважавам, тъй като за мен той е един от най-великите футболисти в България, дал много на спорта. Няма смисъл да му правя повече реклама. Той ми пожела успех от все сърце. Вярвам, а и се вижда, че е искрен. А когато Ицо Бонев е зад теб, това означава, че 99% от Локомотив са зад теб.

- И все пак има някакви рискове. Как се приема специалист, който не е от Пловдив и не е играл за Локомотив? Какви рискове крие едно такова решение?
- Естествено, че е по-добре да бъде от Пловдив, от тяхната школа, но аз съм бил вече един път тук. Тогава бях в прекрасни отношения с публиката. Нямах никакви проблеми. Изживяхме много хубави моменти. Да припомня на нашите по-млади привърженици, че играхме с Лацио. Представихме се достойно. Сега наистина обстановката не е много добра, но аз съм сигурен, че до края нещата ще се подобрят.

- Първото нещо, което направи, след като прие поканата на собственика на клуба Христо Крушарски?
- Опитах се да вкарам малко хумор и настроение в съблекалнята, защото момчетата с право бяха унили. Доста от тях гледаха постоянно в земята. И до ден-днешен се опитвам да им вдигна самочувствието, защото виждам, а и всички знаем, че тези момчета могат много повече. Това нещо трябва да се преодолее, а това се прави с работа и с настроение най-вече.

- И за да затворим темата Локомотив (Пловдив), какви са целите ви и реални ли са те?
- Мисля, че съм здраво стъпил на земята. Ще бъде много трудно да се класираме едно или две места напред, но докато има теоретична възможност, ще се борим за всеки един мач. Но дори и да нямаме, ще играем за хората, които идват на стадиона. Искам да ги призова да дойдат и да ни подкрепят. Без тях ние сме да не кажа нула, но много надолу.