 © |  |
Групата "The Magic of Plovdiv", съставена от привърженици на Локомотив, стартира инициатива, в която всяка неделя ще представя на своята страница във Фейсбук с кратки интервюта момчетата от втория отбор на Локомотив Пловдив, които участват през настоящия сезон в Трета лига - Югоизточна група. Днес е ред на Александър Василев.
- Трите ти имена?
- Александър Веселинов Василев.
- Рождена дата?
- 13.01.2004.
- Роден град?
- Пловдив.
- Кой те заведе на първата ти тренировка и кой беше първият ти треньор?
- Моят дядо ме заведе на първата ми тренировка. В нас се събуждаме и лягаме с проблемите и радостите в черно-белия клуб. Локомотив е с нас сутрин, обед и вечер. Цялото семейство сме безкрайно предани на идеята Локомотив и съвсем нормално е Лаута да беше определена от дядо за моят първи и единствен избор, където да науча повече за футболната игра.
Когато получих първата си фланелка от школата, на която беше емблемата на Локомотив, дядо дойде при мен и ми каза:
"Алекс, това, което от днес нататък ще носиш и ще защитаваш в мачовете, е реликва на семейството ни и на Пловдив. Тази емблема е била носена на гърдите на големи футболисти и честта й трябва да бъде пазена със себераздаване и битка и усилени тренировки. Не всеки мач ще излизаш победител, но вечерта трябва да заспиваш доволен, че ти си водил битка и си се раздал за Пловдив и семейството ти. Пази емблемата свята".
- Откога си в школата на Локомотив?
- От 2011 година. Първият ми треньор в Локомотив беше Стойчо Драмов. Преминал съм през всички гарнитури на ДЮШ и съм работил с много добри треньори в школата. Всеки един треньор гледа да ни научи на нещо ново, което ще ни е от полза в професионалния футбол и в живота. Естествено, няма как всеки един от нас да стане професионален футболист, но всички трябва да станем достойни хора. Това е нещото, което ДЮШ на Локомотив изповядва.
- Спомен от първият ти мач на Лаута?
- Сигурно съм бил още бебе, когато съм посетил Лаута за първи път, но ясен спомен имам от едно дерби с Ботев. Моята майка ме закара за първи път. Тогава в Ботев течаха едни милиони, скъпи футболисти, звездна селекция и феновете им идваха на Лаута да гледат разгром над нас. Татко тогава не беше в Пловдив, но ни каза "Ще пеете и викате 90 минути, това искат момчетата на терена. Искат да чуват как ги подкрепяте и да покажат, че на терена милионите не играят" .
Целият стадион беше една голяма агитка, изгледах мача прав и пяхме заедно с майка и викахме. Рони Абушев откри резултата за нас и после пак той накрая изравни за 2:2. Уникално изживяване, радостта на всички покрай теб. Локомотив Пловдив е Магия!
- Любим футболен отбор и футболист?
- Любим отбор разбира се е Локомотив, а след това Барселона. Любим футболист е Меси и се надявам възможно по-скоро да се завърне там, където принадлежи и е обичан като Бог.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- През свободното си време излизам с приятели, разходки из града или тренирам допълнително.
- Любима песен от агитката?
- "Минавахме през радост и тъга", от вашите интервюта виждам, че тя е доста любима песен и на другите момчета. Песен, която съчетава любовта към любимия отбор и вечния ни град.
- Пожелание към феновете на отбора?
- Да са живи и здрави, нека заедно спечелим още големи мачове и още много победи. Нека да продължават да поддържат отбора така истински всеки мач. Предавайте любовта към Локомотив на вашите деца и бъдете винаги достойни хора, това приляга на истинските майни! |
Зареждане ...
виж галерията
