Ей, Газдов, ако си написал това което си написал или си луд или си се нашмъркал като шефа си от сутринта! Защо не църкахте като не ви дадоха чиста дъзпа срещу говедата?

Не тъгувай моя обич първа и последна. Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам. Не умирай моя мъко, мъко ненагледна Няма да те дам, няма да те дам. Тихо стъпвай моя обичы тихо влез при нея. Превърни денят във вечер и нощта във ден. Дай и снежен мраз през юли, януарска жега, Както правиш с мен, както правиш с мен. Почерни я моя мъко, бял ден да не знае. Изсуши я с огнена ръка. Не жали я моя мъко, мен жали – така е, С мене е така, с мене е така. Не тъгувай моя обич първа и последна. Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам. Не умирай моя мъко, мъко ненагледна Няма да те дам, няма да те дам. Почерни я моя мъко, бял ден да не знае. Изсуши я с огнена ръка. Не жали я моя мъко, мен жали – така е, С мене е така, с мене е така