©

Как се чувствате в Банско?

- Радвам се да бъда на едно от любимите ми места в България. Тук отново съм по работа, защото провеждам един от важните етапи в подготовката на АПОП. Аз обаче обичам работата си и изпитвам удоволствие от нея, затова не ми тежи. Хубаво е, че в комплекс Пири сме заедно с моя любим и роден Локомотив, с които имам прекрасни спомени от Банско.

Какви са те?

- Те са най-вече от подготвителните лагери преди шампионския сезон. Аз поех отбора в един много деликатен момент, след като си беше тръгнал Димитър Димитров (Херо), заедно с повечето от неговите футболисти. Трябваше да градя на практика нов състав. Много хора бяха доста скептично настроени за бъдещето, но ги опровергахме по най-хубавия начин. С титла. Хубави спомени имам и от подготовките преди бронзовия ни сезон в А група, и от тази, преди да елиминираме ОФК Белград.

Смятате ли, че с АПОП подготовката ви в Банско може да се окаже същата като с Локомотив през 2003 година и да спечелите титлата на Кипър?

- О, не. Никой не ни е поставял тази задача. Целта ни е да играем добър футбол и да вдигнем нивото на отбора.

С Локомотив през 2004 година също не ви беше поставена конкретна цел?

- Напротив. Имахме и тя беше да се класираме сред първите шест. Станахме първи за голямо щастие на цялата черно-бяла общност.

Какъв отбор е АПОП?

- Обикновен отбор от кипърската А група. Като организация и бюджет още не можем да се мерим с местните грандове, но правим всичко възможно това да стане на футболния терен. Имаме отлично ръководство, което ни е създало идеални условия за футбол. Клубът е създаден точно когато поемах Локомотив преди шампионския сезон - през 2003 година. За краткото време на съществуването си е стигнал до елита. Миналата година, когато аз поех отбора, беше сред изпадащите, а накрая финиширахме шести. Само две точки не ни стигнаха, за да стигнем баражите.

Можете ли да направите сравнение между кипърския и българския футбол?

- За някои може да се стори чудно, но според мен в момента водещите три кипърски отбора превъзхождат първите три тима в България.

Във футболно отношение ли?

- Не само във футболно отношение. Превъзхождат като финанси, организация, материална база. Като доказателство мога да посоча факта, че Христо Йовов и Седрик Бардон отказаха да се върнат в Левски и да играят в Шампионската лига, за да останат в Кипър.

Много по-високи ли са заплатите на футболистите в Кипър?

- Да. Ще ви дам следния пример. Един кипърски национал разтрогна договора си с Олимпиакос, за да се върне да играе в Омония. Друг напусна АЕК, за да играе в Анортозис. Омония плати между един и два милиона евро за въпросния играч, който ще взема 1 800 000 евро годишна заплата, а договорът му е за 3 години, при положение че той е на 32. Местните клубове също така привличат звезди от западни клубове, които са преминали зенита на кариерата си, но могат да вдигнат класата на кипърското първенство. Апоел са на път да вземат Едгар Давидс. Водят се преговори и с бразилеца Савио, който игра в Реал (Мадрид). Едва ли някой български отбор в скоро време ще може дори да си помисли, че може да привлече тези играчи или други от тяхната класа.

Каква е посещаемостта на мачовете в Кипър? След напредването на футбола започнаха ли повече хора да ходят по мачове?

- Дори на контролите на Омония, Апоел и Анортозис ходят по 8000 души. На мача на Апоел срещу македонския Милано за Купата на УЕФА имаше 18 000 зрители на стадиона. Доколкото разбрах, толкова не е имало на последното издание на дербито ЦСКА - Левски. Разбира се, не всичко е розово в кипърския футбол, но напредъкът им е впечатляващ. Най-големият им проблем са терените. Няма достатъчно вода, за да се поливат. През лятото температурата е около 43 градуса през деня. На един терен дневно за поливане са необходими 100 тона вода. Смятам обаче, че ще намерят начин да решат и този проблем, след като намират толкова средства да инвестират във футбола.

Какви са бюджетите на кипърските отбори?

- Различни са, в зависимост от класата на отбора. Нашият клуб е с бюджет около 2 500 000 евро. Водещите отбори обаче харчат около 12 000 000 евро на сезон.

Бихте ли се върнали да работите в България?

- Човек никога не бива да казва никога, но на този етап не виждам такава възможност. Аз имам тригодишен договор с АПОП. Тук са ми създали идеални условия за работа. Гласували са ми пълно доверие да отговарям за спортно-техническата част, Никой не ми се меси в работата. Направих добра селекция и работата определено ми доставя удоволствие.

Това лято търсиха ли ви български клубове с оферти?

- Да, но те бяха отклонени още на много ранен етап. Три отбора се бяха свързали с мениджъра ми, но аз предварително му бях казал, че нямам намерение да напускам АПОП сега. Не виждам какво могат да ми предложат българските отбори, което да е повече от това, което имам тук. Нямам предвид само като финанси, а изобщо. В България всеки, който стане президент, след един месец е вече половин треньор. Някои пък веднага се вживяват в ролята на старши-треньори и почват да се бъркат в работата. Аз съм неуправляем човек в това отношение и като видя, че ми се бъркат в нещата, веднага си тръгвам.

Отказът ви важи ли и за родния Локомотив?

- Към Локомотив винаги съм имал и ще имам особен сантимент, защото това е отборът на сърцето ми. В интерес на истината, никой не ме е канил. Сигурно няма и да ме покани при сегашното ръководство. Изобщо не виждам начин как мога да се върна при това ръководство, Виждам, че методично и постепенно прогониха почти всички от шампионския екип и отбор. Останаха единствено Кольо Курбанов и Въндев. Във футбола е нормално да има текучество, но ми се струва, че с някои беше постъпено преднамерено.

Следите ли какво става на Лаута?

- Да. Информирам се основно от това по интернет, тъй като, както споменах, не останаха много хора в клуба, които познавам.

Какви са впечатленията ви от моментното състояние на Локомотив?

- Не съм имал възможност да ги гледам. За малко само видях някои тренировки тук, на лагера в Банско. Направи ми впечатление, че отборът разполага с млади, талантливи момчета, с които обаче доста трябва да се работи. Познавам се със сегашния старши-треньор Драган Канатларовски. Тренировките му са интересни и ако не му се бъркат в работата, съм сигурен, че ще успее да сглоби боеспособен отбор за А група. За нещо повече обаче трябват готови футболисти. Не е моя работа обаче да се бъркам в неговата. Не е етично, а аз много държа на етиката в професията.

Видяхте ли се насаме с Канатларовски в Банско?

- Да, пихме кафе. Поговорихме надълго, но не очаквайте да ви предам разговора ни. Ако потърси съвет от мен, винаги съм готов да му дам, но, за съжаление, сега не познавам в детайли ситуацията. Все пак от близо година съм откъснат от българския футбол.

Защо смятате, че ще е трудно да се върнете в Локо при сегашното ръководство?

- Защото няма нагласа да се гони нещо голямо. Президентката няма понятие от Футбол. Тя разбира от футбол колкото аз от балет. Госпожата не може да направи разлика между шофьорите си и футболистите. При тази ситуация е невъзможно да се прави футбол и не виждам нищо розово, в близкото бъдеще на любимия ми отбор. Надеждите са ми в добрата работа на Канатларовски и в публиката.

Какво мислите, за националния отбор. Мина ли ви обидата, че не бяхте предпочетен за селекционер?

- Националният отбор си има треньор, който има договор за 2 години, и няма да го коментирам. Излишно е сега да говоря, да се сърдя или да се оплаквам. Досега не е имало случай за национален селекционер да бъде избран човек, който не е минал през ЦСКА и Левски.

Христо Бонев?

- Да не забравяме, че Христо Бонев е един. 96 мача с националната фланелка, 47 гола и 42 пъти с капитанската лента. А и той беше минал през ЦСКА, колкото и малко да е.

Какви са шансовете на националния отбор за класиране на световните финали?

- Много ще се радвам да се класираме за първенството в ЮАР. Това обаче ще е много трудно, тъй като имаме много силни противници. Не знам кой е правил програмата, но според мен е грешно мнението, че тя е много добра. Започваме срещу един отбор, който ще направи международен дебют и ще се стреми с всички сили към победата. Ако нашите се мобилизират, имат късмет и спечелят 6-7 точки от първите 3 мача обаче, шансовете ни за класиране стават много големи. Дано успеем да се класираме за световното, защото само така футболът ни може да дръпне напред и да привлече по-сериозни пари. Каквото и да си говорим, футбол само с ентусиазъм не се прави. Трябват и доста пари, а те идват, когато големите компании решат да рекламират чрез любимата игра.

Източник: в. "Марица"