Доскорошният капитан и лидер на Локомотив (Пловдив) Димитър Илиев, който отдавна си извоюва статут на клубна легенда, призна как се е стигнало до решението му да спре с футбола. Футболист №1 на България за 2019 и 2020 бе пределно откровен и за отношенията си със собственика на клуба Христо Крушарски.

Илиев бе гост в "Гостът на Sportal.bg" и не спести комплиментите си за най-голямата легенда и емблема на Локомотив Пловдив - Христо Бонев.

Ето по-интересното от изказването на Димитър Илиев в предаването:

Не съм спрял тренировки, гледам да поддържам форма. Действам по нещата, които не ми бяха приоритет, докато бях футболист. Не се чувствам като в небрано лозе, както биха казали доста от колегите, когато приключат с футбола. Фактът, че започнах подготовка, не означаваше, че задължително ще остана. След контузията септември се опитах да вляза без операция, не стана.

От септември играя с болки - инжекции, противовъзпалителни. Който е играл с тези проблеми, знае как не ти позволяват да бъдеш пълноценен. Можех да поиграя още, но реших да сложа себе си и здравето си на първо място. Мисля, че решението ми е добре обмислено, не е импулсивно. Решението е изцяло мое, човек от клуба държеше да остана поне до зимата.

Решението го взех в първите дни след началото на подготовката. След като отпразнувахме вековния юбилей, решихме, че трябва да излезем с официално изявление. Колебаех се, но в общи линии нещата отиваха към това мое решение. Директор? На този етап нямам такива намерения. При сегашното управление, случващото се в Локомотив, бих бил полезен - точно в този момент.

Трябва да сме благодарни на боговете, че са пратили Христо Бонев в Локомотив (Пловдив). И на 200-годишнината ще се говори за него. Чичо ми постоянно ми е говорил за него. Когато растят се възхищавах на Зидан и Феномена, казваше ми, че Бонев не е отстъпвал на Зидан. През 2000 г. ме награди на детски турнир, финалът беше срещу Ботев, победихме с дузпи, имаше чиста детска радост. Когато ме награди видях какво означава Локомотив за него и какво означава той за клуба. Ако сърцето ти е черно-бяло, това е докрая на живота ти.

Няма футболист, като изключим Меси и Роналдо, който да няма спад. След вчера битка няма, аз съм фен на Меси. Намерих средата в Локомотив. Възходите са много повече от паденията. Бях резерва в Монтана, беше ми тежко, но съм имал самочувствието, че мога да изляза от трудната ситуация. След Полша кариерата ми вървеше само нагоре. С Локомотив постигнахме неща, които никой не е очаквал. Щеше да е хубаво да завърша с трета купа, но Господ така е решил.

Единият ми казва едно, другият - друго. Усещах, че иска да ме види. Чаках варианти от Полша, седях си вкъщи, Благо масажистът казва на Тунчев, че съм свободен. После Бонев на Бруно, че ще свърша работа. Нямах договор преди контролата, казах, че без договор няма да изляза, направиха съвещание, не знам до ден-днешен каква е истината. Усещах, че иска да ме види в игрова обстановка. Димитър Илиев не може да се промени за 1 ден, щях да си намеря отбор, но, да, попаднах в друга обстановка, върнах се вкъщи. Втората година беше най-хубавото време - евротурнири, пълни трибуни, голове, асистенции. Беше красиво време - тези три-четири години.

Срещу Ботев не съм съгласен, че сме били аутсайдер. Отборът не играеше добре, може би Ботев е изглеждал по-добре през сезона. Приоретизирахме полуфиналите и финала. Срещу ЦСКА също не бяхме в ролята на аутсайдер.

Има много мачове, в които искаш да върнеш даден момент или дадено отиграване. Може би мача с Тотнъм бих върнал отново да опитаме. Те бяха актуални финалисти в Шампионска лига, но бяха в такъв период на сезона, че изглеждаха като постижими. Все пак класата е прекалено голяма спрямо нашата.

Никой не може да отнеме на Христо Крушарски, че с него като президент постигнахме едни от най-големите успехи, но в дадени моменти някои неща не ги одобрявам или не съм бил съгласен. Чувствал съм понякога, че не съм получавал това отношение, което заслужавам от него. Преживели сме толкова неща с него, а не получих едно телефонно обаждане от него, след като сложих края на кариерата. Когато бях зачеркнат при Сергей Алейников също имаше такива моменти, че не получих необходимото отношение. Не съм толкова чувствителен човек, но ги преживявам някои неща вътрешно. Не смятам, че не съм го заслужил като човек, дал много на клуба. Казвам нещата, както ги чувствам.