Халфът Любомир Витанов демонстрира отлично настроение на вчерашната си среща с феновете на отбора. Още в самото начало той благодари за поканата и обясни, че за него е много важно, че се среща със запалянковците, за които допреди няколко месеца е чувал много хубави неща, а днес се убеждава лично.

"Вие сте нещото, което ме впечатлява, благодарение на вас се адаптирах по-лесно и към отбора."

На въпрос относно реакцията по трибуните, по време на смяната му срещу Пирин за купата, халфът отговори.

Играч номер едно за изминалия мач срещу Локо (София) си обясни моментното състояние на отбора с липсата на голове и победи в мачовете, в които той и съотборниците му играят силно.

"Съжалявам, че не можем да победим, колектива е отличен, не съм усетил никакви проблеми между футболистите в съблекалнята. Напрежението също си каза думата. Трябва да се вдигнем, убеден съм, че добрите мачове и победите тепърва предстоят. Имаме отлични футболисти. Удивен съм, че с такива като тях трудно достигаме до победи. В крайна сметка вярвам, че ще задминем Локо Сф в класирането. Здравко Лазаров ще ни липсва много в Каварна, но ще докажем, че имаме достойни заместници. За мен лично Лазаров е най-добрият футболист, с когото съм играл. Той е обединителната фигура в съблекалнята, изключителен мъжкар. Жалко че тази пролет няма късмет," коментира Витанов.

Той изказа възмущението си от факта, че въпреки, че България е християнска държава, БФС насрочва официални мачове навръх Великден.

"Всичко в личен план за мен е отлично. Бебенцето расте и плаче. Това понякога ми пречи да се наспивам добре, но това периода е такъв. Не знам какво е да живееш в Перник. Като че ли беше по-добре, че през този период живеех в София и не съм се сблъсквал с ежедневието там", продължи още футболиста.

Закачлив фен обаче не пропусна да развесели обстановката, като направи забележка относно фланелката, на която макар и бегло се забелязваха четири цифри, напомнящи годината на създаване на вечния съперник на "черно-белите".

"Специално рових из гардероба, да не попадна на дреха с нещо жълто на нея, но явно по история съм слаб и изобщо не се усетих", оправда се през смях гостът.

За себе си той разказа, че е роден от Гоце Делчев, дори изтъкна и роднинската си връзка с Христо Златински, който също е от този град. Витанов е юноша на местния футболен клуб, в който започва и мъжкия футбол. Две години играе в македонския Тиквеш (Кавадарци), след завръщането в родния край отива в Пирин (Благоевград) за пет сезона и така стига до Миньор (Перник), където играе нови две години.

"Можех да остана в Миньор за повече, но тогава ми се обади г-н Динев, който беше много убедителен. От друга страна съм на 29 години и дотогава не бях играл в отбори с високи цели и това бе ново предизвикателство за мен," призна още "Супер Любо".

"Очакванията ми за отбора се оправдаха. Имам един приятел от Гоце Делчев, който е бил юноша тук. Ако направите фенклуб в моя роден град, в негово лице имате точния човек. На гърдите си има татуирана емблемата на отбора. Когато разбра, че идвам на "Лаута" ми писа, че предстои да видя какво е Локомотив. Сега вече разбрах, че е бил прав".

"Не мога да си обясня, как такъв град като Гоце Делчев ражда толкова футболисти. Явно районът е такъв. Условията там са мизерни, но това явно не пречи. Националите Макриев и Занев са от там, поне двадесетина други са пръснати из "А" група и чужбина."

Любо Витанов отговори още, че на сегашния си пост на терена се чувства най-добре, а най-добрите треньори, с които е работил са Наджи Шенсой и Петър Цветков.

"Не мога да си обясня защо Михаил Мадански винаги е имал негативно мнение за мен. Като цяло треньорите с които съм работил са започвали резервирано да работим заедно, но аз съм упорит и трудолюбив и това не ме притеснява. Не бих отказал да играя в чужбина при удобна такава възможност, въпреки че може и да е късно за моите 29 години", завърши разговора с с феновете Витанов.

По традиция той остави за спомен следното свое пожелание:

Източник: lportala.net