Един от най-ексцентричните футболисти в "А" група Георги Какалов даде интервю за "Топспорт" по повод четвъртия му червен картон, скандалното му поведение на терена и бъдещите му намерения.

- Георги, как ще коментираш поредния ти червен картон?

- Не е нормално, трябва да се променя. Този път няма да давам никакви обещания, ще се оставя на течението, за да видя какво ще стане. Няма да говоря с никого, ще ходя на тренировки, оттам у дома и ще мисля само за футбол. Трябва сам да си помогна, защото иначе и Господ няма да го направи. Ако не променя характера си, няма да играя голям футбол.

- Вярно ли е, че ще спираш с футбола?

- Наистина го казах след мача с Родопа, но това няма да стане. Има хора, които застанаха зад мен. Щом те ми вярват, значи и аз мога да си повярвам, че ще се променя. Президентът Димитър Христолов е човекът, който ми оказва най-голяма помощ в този труден момент. Той е единственият човек, който ме подкрепя. Даже понякога се чудя защо го прави, вместо примерно да ме изгони. Аз знам, че Господ ме е дарил с качества, които не притежава всеки един футболист. Но се питам дали не е сбъркал, като ги е дал на мен.

- Президентът заяви, че си изявил желание да не получиш премия за победата?

- Така и стана. Момчетата прибраха заслужените си награди вчера, но аз не взех нищо. Парите са важни за мен, защото имам семейство и човекът до мен не бива да страда заради лошото ми държане. Трябва обаче да променя мисленето си, иначе не ме очаква нищо хубаво.

- Това е четвърти червен картон от началото на сезона. Често упрекваш съдиите, че не са били прави, защо?

- Обвиних реферите в мачовете срещу Локо (Пд) и Локо (Сф). В София срещу Локо бях изгонен, защото хванах топката, тъй като ми се стори, че съдията даде край на мача. Срещу Родопа онзи ден не се оправдавам, но през цялото време ме ритаха, дърпаха и щипеха. Може би защитниците на съперника знаят, че съм избухлив и са им дали указания да ме провокират. Точно в ситуацията, когато съдията ме изгони, ударих неволно Иван Тодоров от гостите. Той ме бе хванал за двете ръце и аз, за да се отскубна и да получа топката, замахнах и извърших нарушение срещу него. Преди това имаше още такива ситуации, в които исках да го фаулирам, но съдията не отсъди нищо. И точно когато стана неволно, бях изгонен.

- Съдиите гледат ли на теб като на цел, която на всяка цена трябва да премахнат?

- Може би. Но за всичко аз съм си виновен. Аз съм опетнил името си и трябва да го изчистя. Да не би да е виновен съдията, че съм ударил някого? В доста случаи реферите не ме оставят на мира. Онзи ден срещу Родопа от началото на мача съдията започна да се занимава с мен. През целия двубой гледа къде ми е фланелката, сто пъти ми каза да я прибера в гащите си. На терена има примерно още 15 различни футболисти, на които фланелките са отвън, но той гледа мен. Това е така, защото аз вече съм се набил на очи.

- Това е може би, защото си по-различен от останалите нападатели?

- Не се чувствам по-голям или по-различен. Лошото е обаче, че всичко хубаво, което правя на терена, се обезличава от поредния червен картон. Мачът в събота бе доказателство за това. Публиката ме прие, хората държаха на мен, а аз с една моя постъпка изгубих цялото доверие. На терена съм избухлив и нетърпим, но извън него съм съвсем обикновен човек.

- Защо тогава толкова често си санкциониран от съдиите?

- Във всеки мач искам да побеждавам, искам да вкарвам голове. Това е голямо удоволствие за мен. Самият аз не мога да си обясня какво ми става, като стъпя на терена. Знам само, че всеки път давам обещания пред себе си и нищо не се променя.

- От Ботев заявиха, че ще ти назначат психолог?

- Нека е ясно, че нямам нужда от психиатър, защото аз не съм луд.

- Чакай, чакай. Има разлика между психолог и психиатър.

- Добре де... Не ме обижда, че ще ми назначат психолог. Може би трябва да разговарям с някого, да се успокоя, защото случаят при мен се повтаря за пореден път.

- Къде искаш да продължиш кариерата си?

- Аз съм го казвал и преди. В България ще играя само за Ботев и с голямо изключение в ЦСКА, ако ме искат. За чужбина ми е много рано. Нека оправя характера си, защото навън никой няма да ме търпи.