Пътуването с автобус по една от най-натоварените и стратегически транспортни линии в страната - между Пловдив и столицата, вече излиза значително по-солено на пътниците. В рамките на по-малко от три месеца цената на билета претърпя две поредни увеличения, предизвиквайки сериозно недоволство сред гражданите, които ежедневно разчитат на този транспорт.

Докато цените вървят нагоре, потребителите започнаха да правят солени аналози с ценообразуването в Западна Европа.

Пловдивският фотограф Анастас Търпанов сподели критичен коментар в социалните мрежи, който бързо събра подкрепата на десетки потърпевши. Той споделя, че за разстояние под 150 километра цената вече е достигнала 11 евро, докато доскоро е била 8 евро, а преди това последователно 14 лева и 12 лева. Търпанов припомня, че през последните месеци превозвачите са се оплаквали от липса на възможности за оцеляване заради скъпото гориво. Сега обаче, когато пазарните цени са паднали почти до нивата отпреди кризата в Ормуз, той поставя логичния въпрос дали скоро може да се очаква и обратно намаление на билетите. За сравнение той дава личния си опит от Франция, където билет за автобус между Ница и Марсилия на разстояние от около 200 километра струва 10.49 евро, въпреки че там горивата са по-скъпи и се преминава през участъци с тол такси.

Парадоксът, пред който са изправени пътниците у нас, става все по-очевиден. От една страна, превозвачите традиционно оправдават поскъпването с тежкия икономически натиск, инфлацията и липсата на адекватна държавна подкрепа или субсидии. От друга страна обаче, аргументът с високите цени на горивата започва да издиша на фона на глобалната пазарна нормализация. Въпросът дали тарифите ще тръгнат надолу, след като суровините поевтиняват, за момента остава без никакъв отговор от страна на бранша.

За хората, на които се налага да пътуват редовно по работа или лични причини, новото увеличение представлява сериозен финансов удар. Основният източник на възмущение идва от факта, че услугата е останала абсолютно същата. Автобусите не са подменени с по-модерни, времето за придвижване е същото и условията за пътниците по никакъв начин не са подобрени. Реално единствената видима разлика за гражданите остава по-високата цена на касите.

В ситуация, в която финансовият товар се прехвърля изцяло върху гърба на потребителите, недоволството расте, а доверието в обществения транспорт продължава да се свива. Остава отворен въпросът кога държавата и регулаторните органи ще обърнат внимание на баланса между качество и цена по най-натоварените дестинации в България.