Естония отчита значителен икономически растеж, след като през 2011 г. се присъединява към еврозоната. Средните доходи в страната са се увеличили с цели 154% за 14 години – от под 800 евро до над 2000 евро днес. Първият финансов министър на Естония и основна фигура в прехода към еврото, икономистът Хейдо Витсур, коментира пред БНТ пътя на страната от валутен борд до членство в еврозоната.

Витсур, който в началото на 90-те години ръководи ключови икономически реформи, си спомня:

"Преминаването към естонската крона беше като национален празник. Хората го очакваха с ентусиазъм – усещането беше почти като второ обявяване на независимост.“

През 1992 г. Естония заменя руската рубла с естонска крона и въвежда валутен борд, първоначално фиксирайки кроната към германската марка, а по-късно – към еврото. Курсът остава непроменен до присъединяването на страната към еврозоната през 2011 г.

Според Витсур преминаването към еврото е било лесно от техническа гледна точка, особено при фиксиран валутен курс. "В Естония трябваше само да делим цените на 15,6466. Това е досадно, но ясно. В България ще е още по-лесно – курсът е почти 2 към 1“, казва той.

"Разбира се, трябваше хората да свикнат с новите банкноти и монети, но в епоха на банкови карти и електронни плащания, това почти не се усети.“

Икономистът не вярва, че въвеждането на еврото ще доведе до сериозно повишение на цените в България:

"Както в Естония, така и в България ще се появят приказки, че цените ще се повишат. Но това не е вярно. Ако се въведе строг контрол и ясно обозначаване, няма причини за скок в цените.“

Витсур подчертава, че при валутен борд паричната политика така или иначе е ограничена. "Естония нямаше парична независимост и България също няма. Присъединяването към еврозоната просто формализира това положение.“

По думите на Витсур, случаят с Хърватия – последната страна, приела еврото – не е резултат от самата валута, а от външния натиск.

"Когато австрийци и германци започнаха да пазаруват в Хърватия, търсенето нарасна, а с него и цените. Същото се случи и при нас – финландците идваха, купуваха евтини стоки, и това вдигна цените.“

Въпреки че икономическият преход е завършен, Витсур признава, че психологическият отнема повече време:

"Културата се променя за три поколения. И у нас има навици от времето на кроната, които още живеят.“

Днес Витсур е главен икономист в една от водещите банки в Естония. Той остава оптимист за пътя на България към еврото и подчертава: "При вас условията са дори по-благоприятни, отколкото бяха при нас. Основното е да се действа спокойно и уверено.“

Естония въвежда еврото през 2011 г., а България е в чакалнята на еврозоната (ERM II) от 2020 г. Очаква се страната да приеме еврото през 2025 или 2026 г., при изпълнение на критериите от Маастрихт.