Военните удари на Съединените щати и Израел срещу Иран са изпълнили предварително поставените военни задачи, но не са довели до очаквания политически резултат – падане на режима в Техеран. Това коментира проф. Иво Христов в разговор в подкаста на Явор Дачков.

Според него ситуацията показва сериозна стратегическа грешка на Вашингтон, която може да се превърне в политически проблем за американския президент Доналд Тръмп. По думите му американската стратегия е подценила историческите, културните и религиозните особености на региона.

Проф. Христов посочва, че убийството на върховния лидер на Иран - аятолах Али Хаменей - е имало обратен ефект. Вместо да дестабилизира режима, то е довело до консолидиране на обществото около властта.

"В шиитската традиция мъченичеството е изключително висок статус. Превръщането на Хаменей в мъченик мобилизира иранското общество“, отбелязва той.

Допълнителен фактор за обществената мобилизация е станал и инцидентът с жертви сред деца в училище, който според анализа е засилил антизападните настроения в страната. Така недоволството срещу властта, проявило се в протестите в края на декември, е отслабнало.

Според проф. Христов Вашингтон и Тел Авив са разчитали на класически сценарий за смяна на режима - военен удар, "обезглавяване“ на властта и последващо поемане на инициативата от вътрешната опозиция.

"Очакването беше, че след елиминирането на политическото и военното ръководство улицата ще вземе властта. Това обаче не се случи“, казва той.

САЩ и Израел постигнаха всички технически цели, които си бяха поставили, унищожиха над 5 500 предварително набелязани обекта, но въпреки всичко "режимът“ (както го наричат те) не пада. Следователно става въпрос за грешно целеполагане. Вие сте постигнали целите, но това не означава, че сте постигнали свръхцелта – сваляне на режима в Техеран и монтирането на проамерикански режим там. Това е целта, но всъщност, ако погледнем по-надълбоко – ударът срещу Иран е удар срещу Китай. Това е очевидно. Ако погледнете какво е Иран (при цялата условност на аналогията), той е като Германия за Европа.

В настоящия момент, смята Христов, пред Вашингтон стои трудната дилема дали да се пристъпи към сухопътна операция - вариант, който би изисквал широка международна коалиция.

"Търси се коалиция от желаещи, но такава трудно се формира“, отбелязва той, като добавя, че дори кюрдските сили в Иран и Ирак, на които са били възлагани определени надежди, не са предприели действия.

Според анализа Иран има ключово стратегическо значение, далеч надхвърлящо регионалната рамка. Проф. Христов прави аналогия, че в геополитически план ролята на Иран за Евразия е сходна с ролята на Германия за Европа.

"Който контролира Иран, контролира ключовите потоци между Изтока и Запада, както и между Севера и Юга“, посочва той.

В този контекст ударът срещу Иран трябва да се разглежда като част от по-широка геополитическа конфигурация, в която основни фактори са Китай и Русия.

Падането на Иран би оголило южния стратегически тил на Русия и би отворило достъп към Централна Азия и Кавказ, а също така би създало натиск върху китайските интереси в региона.

В заключение проф. Христов подчертава, че конфликтите в Близкия изток не могат да бъдат разбрани единствено през съвременната геополитика.

"Това е регион, в който историята продължава да живее в настоящето. Ако нямате усет за тази историческа дълбочина, трудно можете да разберете логиката на процесите“, казва той.

Според него сблъсъкът между западния политически модел и дълбоките исторически пластове на персийската цивилизация показва границите на силовите решения в подобни конфликти.