Българската пенсионна система се нуждае от дълбока, но премерена реформа, която да възстанови връзката между направените осигурителни вноски и размера на бъдещата пенсия. Това посочва в свой анализ проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет.

По думите му през последните години критиките към пенсионния модел у нас са многобройни, но конкретните предложения за неговото подобряване остават сравнително малко. Основният проблем според него е, че действащата система не стимулира достатъчно хората да се осигуряват върху реалните си доходи.

В анализа си проф. Манов припомня, че държавната пенсионна система функционира на разходопокривен принцип - осигурителните вноски на работещите днес финансират пенсиите на сегашните пенсионери. Макар този модел да е основан на солидарността между поколенията, според него размерът на пенсията трябва в много по-голяма степен да отразява личния осигурителен принос.

Според експерта сегашната формула поставя прекалено силен акцент върху средния осигурителен доход за страната, докато индивидуалният принос оказва сравнително ограничено влияние върху крайния размер на пенсията. Това отслабва стимулите за деклариране на реалните възнаграждения и насърчава осигуряването върху минимални доходи.

Допълнително влияние оказват гарантираните минимални пенсии, които въвеждат социален елемент в осигурителната система. По думите на проф. Манов това води до смесване на социалната и осигурителната функция, което затруднява финансовата устойчивост на модела.

Демографията допълнително натоварва системата

Като сериозен проблем анализът посочва и неблагоприятната демографска картина в България.

По данни, цитирани от проф. Манов, на един пенсионер у нас се падат приблизително 1,38 осигуряващи се лица, докато средното съотношение в Европейския съюз е около 2,7 работещи на един пенсионер. Това намалява приходите от осигурителни вноски и увеличава зависимостта на пенсионната система от държавния бюджет.

Според члена на Фискалния съвет реформата трябва да стъпи върху успешни модели, които вече работят в редица европейски държави.

Сред предложенията му е въвеждането на прозрачна система с пенсионни точки по примера на Германия и Австрия. При нея всяка година осигурителният доход се превръща в определен брой точки, а при пенсиониране те се умножават по стойността на една пенсионна точка. Така всеки гражданин ще може по всяко време да проследява натрупаните си пенсионни права и да получава прогноза за бъдещата си пенсия.

Проф. Манов препоръчва още използването на автоматични механизми за финансова стабилност, подобни на шведския модел. Те отчитат демографските промени и очакваната продължителност на живота, което позволява системата да се адаптира без необходимост от чести политически решения.

Според анализа размерът на пенсията трябва да зависи в много по-голяма степен от осигурителния принос през целия трудов живот, каквато практика съществува във Франция и Италия.

Това, според автора, ще насърчи хората да се осигуряват върху реалните си доходи, ще ограничи укриването на осигуровки и ще възстанови усещането за справедливост в системата.

Социалните плащания да се финансират отделно

Друго предложение е ясно разграничаване между осигурителната и социалната функция на държавата.

Проф. Манов дава пример с Дания, където социалната подкрепа за хората с ниски доходи се финансира от данъчните приходи, а осигурителните пенсии зависят единствено от направените вноски. По думите му подобно разделение би направило българската пенсионна система по-прозрачна и финансово устойчива.

Сред препоръките е и разширяване на електронните услуги на Националния осигурителен институт. Идеята е всеки осигурен ежегодно да получава персонализирана информация за натрупаните пенсионни права и прогнозен размер на бъдещата си пенсия, по подобие на практиките в Швеция и Нидерландия.

Какъв модел предлага експертът

В заключение проф. Богомил Манов предлага комбиниран модел за България, който да включва:

  • прозрачна точкова или NDC-базирана формула за първия пенсионен стълб;
  • ясно разделяне между социалните плащания и осигурителните пенсии;
  • постепенно укрепване на втория капиталов пенсионен стълб;
  • автоматични механизми за адаптация към демографските промени;
  • повече дигитални услуги и лесен достъп до информация за индивидуалните пенсионни права.

Според него целта не е изцяло нова пенсионна система, а модернизиране на съществуващата чрез доказани европейски решения. Това би повишило прозрачността, финансовата устойчивост и доверието на гражданите, като същевременно би намалило необходимостта от чести политически промени в пенсионния модел.