Горещата вълна, която обхвана Западна Европа, засега няма да донесе екстремни температури от 45-50 градуса в България. Според климатолога Христо Попов през следващите дни у нас ще остане много топло, но стойности от около 40 градуса все още не се очакват. Тенденцията за горещо лято обаче се запазва.
По думите на експерта още от средата на седмицата се очаква промяна на времето с локални, а впоследствие и по-обхватни краткотрайни валежи и гръмотевични бури. Те ще доведат до временно понижение на температурите.
Попов успокои гражданите, че валежите няма да провалят лятната почивка на морето или в планината:
"Това ще бъдат краткотрайни превалявания с продължителност час-два“, категоричен е той.
Климатологът обаче поясни, че България вече навлиза в период на тропични нощи, при които минималните температури в тъмната част на денонощието остават много високи – около 20-21 градуса.
Освен синоптичната прогноза, Христо Попов даде и няколко важни съвета как по-лесно да се справяме с жегите. споделя той
Моята тайна е, че в тези горещини обичам да пия топъл чай. Наистина помага.Препоръчително е да се избягва излизането навън в най-горещите часове на деня. Гледам да стоя на сянка и на прохладно. Избягвам и продължителния престой в помещения с климатик
Като една от най-честите и опасни грешки в летния период той посочи прекалено голямата температурна разлика между външната среда и охладените стаи.
"Добре е температурата вътре да не бъде с повече от 10 градуса по-ниска от тази навън. Това е оптималната разлика, която позволява на организма по-лесно да се справи с топлинния стрес и да се адаптира към жегата“, посъветва отново той.
За поддържането на по-ниска температура у дома експертът препоръчва използването на плътни завеси и максимално ограничаване на пряката слънчева светлина, влизаща в жилището.
Според климатолога България трябва много по-активно и стратегически да се подготвя за все по-топлия климат на Балканите, тъй като в момента реакцията ни е закъсняла.
"Отдавна призовавам да се вземат мерки за адаптация на градската среда – трябват ни повече сенчести места, повече дървета по големите булеварди и специални пространства за разхлаждане“, алармира Попов.
Той подчерта, че архитектурните практики у нас също трябва спешно да се изменят. "Новото строителство трябва да бъде съобразено с климатичните промени. Всяка нова сграда трябва да бъде проектирана с мисъл за по-високите температури, които ни очакват. За съжаление това все още не се прави в достатъчна степен“, изрази разочарованието си климатологът.
