Президентът на КНСБ Пламен Димитров защити подготвяните от управляващите мерки срещу високите цени на храните и засилената концентрация на пазара. В предаването "Интервюто на деня“ по bTV той заяви, че обсъжданите законодателни промени имат за цел да засилят конкуренцията и да осигурят по-справедливо разпределение на печалбите по цялата хранителна верига – от производителите до крайните потребители.

Изказването му дойде след среща в Министерския съвет с участието на премиера Румен Радев, представители на бизнеса, синдикатите и министри, на която са били обсъдени възможни мерки за овладяване на ръста на цените на основни хранителни продукти.

По думите на Димитров основният проблем в сектора е прекомерната концентрация на пазарна сила в големите търговски вериги. Той подчерта, че именно това позволява формирането на прекомерно високи надценки и затруднява нормалната конкуренция.

Според него ключова роля трябва да има Комисия за защита на конкуренцията, която да получи по-широки правомощия за намеса при установяване на нелоялни търговски практики и злоупотреба с пазарно влияние.

Димитров посочи, че анализите на регулатора вече показват сериозни дисбаланси във веригата на доставка и продажба на храни.

Президентът на КНСБ даде конкретни примери за високите надценки, установени при проверки на регулатора.

По думите му в масовия случай надценките варират между 80% и 90%, а при някои продукти достигат още по-високи нива.

Има и 135% надценки, установени от регулатора за минералната вода
заяви Димитров пред bTV

Според Димитров това е знак за сериозни деформации на пазара, които ощетяват крайните потребители и поставят производителите в неблагоприятна позиция.

Криза в българското производство и ръст на вноса

Синдикалният лидер свърза високите цени и с тежкото състояние на българското животновъдство. По думите му броят на стопаните, които отглеждат кози, овце и крави, е намалял между 60% и 70%.

Той предупреди, че това води до сериозен спад в производството на мляко и увеличава зависимостта на страната от вносни млечни продукти.

Според него отслабването на местното производство също допринася за по-високите цени и намалената конкурентоспособност на пазара.

Димитров даде пример с практиките на големите търговски вериги в Германия, където по думите му надценките се поддържат на значително по-ниски нива.

Това, което правят същите вериги в Германия, е около 35% максимален таван на надценките. Щом в Германия могат, трябва да могат и в България
коментира още президентът на КНСБ пред bTV

Според него, ако сегашните високи надценки бъдат ограничени, разликата може да бъде разпределена между производители и потребители, така че цените в магазините да намалеят с между 5% и 10%.

Той защити и идеята за въвеждане на таван на надценките за определени стоки, въпреки критиките на част от икономистите, че подобни мерки могат да доведат до дефицити и допълнителна инфлация.

По думите му не е задължително държавата да определя фиксиран процент със закон, ако самите пазарни участници постигнат съгласие за по-ниски търговски надценки.

Един от най-дискутираните въпроси около подготвяните промени остава понятието "справедлива цена“. Очаква се през следващите три месеца да бъде изработена специална методика с участието на регулатори, представители на бизнеса и синдикатите.

Очаква се предложенията за промени да предизвикат сериозен дебат между управляващи, бизнес организации и икономически експерти, особено по темата за държавната намеса в ценообразуването и ролята на регулаторите на пазара.