Американската търговска камара в България (AmCham) запазва позицията си от миналата година, че ключово значение за икономическата среда има съхраняването на принципите на пазарната икономика. Това заяви изпълнителният директор на организацията Иван Михайлов пред Bloomberg TV Bulgaria. По думите му основният въпрос в обществения и политически дебат не е дали трябва да се въвежда нова регулация, а как да се постигнат по-устойчиви и "нормални“ цени чрез проследяване на цялата верига на стойността.

Той изрази позиция, че големите търговски вериги не могат да бъдат определяни като основен виновник за високите цени на храните, тъй като крайната цена е резултат от множество натрупани фактори по цялата верига на доставка. Михайлов коментира, че често се пропуска анализът на цялата верига на доставки, включително по-малките магазини и междинните звена.

Според него остава неясно как точно се формира цената по отделните етапи, което прави трудно да се определи къде възникват потенциални изкривявания.

Трябва да се проследи къде по веригата се формира спекулативният натиск върху цените
посочи директорът на AmCham Иван Михайлов пред телевизия Bloomberg
Икономистът предупреди, че въвеждането на таван върху надценките би могло да доведе до негативни последици за потребителите, вместо до реално облекчаване на ценовия натиск.

По думите на Михайлов, в условия на нарастващо социално напрежение е естествено новата власт да търси решения, но те трябва да бъдат внимателно анализирани, за да не доведат до обратен ефект.

Той подчерта, че съществува диалог между бизнеса и институциите, който е важен за намирането на работещи решения, базирани на данни, а не на частични наблюдения.

Сред основните предизвикателства пред България Михайлов открои върховенството на закона, институционалната стабилност и борбата с корупцията. Според него тези фактори са решаващи за инвестиционния климат и доверието на международния бизнес.

Той допълни, че укрепването на институциите и назначаването на доказани професионалисти в регулаторните органи е ключово условие за предвидима икономическа среда.

Особено значение според него има и излизането на България от т.нар. "сив списък“ за пране на пари, което би изпратило положителен сигнал към инвеститорите и би намалило транзакционните рискове.

Михайлов отбеляза, че търговските и инвестиционните отношения между България и САЩ се развиват двупосочно, като все повече български компании навлизат на американския пазар, а американски фирми проявяват интерес към България.

Сред секторите с най-голям потенциал той посочи високите технологии, центровете за данни, изкуствения интелект, енергетиката, отбраната и инфраструктурата.

По негови думи американският пазар предоставя мащаб и конкурентна среда, които създават възможности за развитие на нови бизнес ниши и международни партньорства.

Законопроектите на правителството

Припомняме, че политическата формация "Прогресивна България“ внесе пакет от промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, насочени към ограничаване на т.нар. "спекулативни практики“. Двата проекта бяха приети на първо четене в Народното събрание.

Сред основните предложения са разширяване на "черния списък“ с нелоялни търговски практики от 13 на 33 точки, както и създаване на регистър за проследимост на всяка едрова стока още от момента на влизане в страната.

Предвижда се също двойно увеличение на глобите, налагани от Комисията за защита на потребителите (КЗП) при установена спекула, както и въвеждане на понятието "справедлива цена“ – не като фиксиран таван, а като методически определян ориентир за нормално пазарно ценообразуване, изготвян от Министерството на икономиката.

Законопроектът включва още санкции до 100 000 евро за всяка отделна стока при нарушения, задължение за търговците да съхраняват ценови данни минимум пет години, както и удължаване на срока на забраната за икономически необосновани повишения на цените до 9 август 2027 г.

Предложените мерки поставят във фокус по-широкия дебат между пазарно ориентирани и регулаторни подходи за овладяване на инфлационния натиск. Докато бизнеса акцентира върху нуждата от предвидимост и пазарни механизми, законодателните инициативи целят засилване на контрола и проследимостта по цялата търговска верига.