Привърженикът на Локомотив Пловдив Стефан Тодоров се свърза с редакцията на Plovdiv24.bg, за да изрази мнение относно любимия си отбор.

Тъй като не съдържа обидни изрази, Plovdiv24.bg публикува писмото на Стефан Тодоров без редакторска намеса:

Сезона е към края си и цялата пловдивска общественост си мисли само за едно - дали ще успеят да се наредят мачовете така, че Локомотив да влезе в заветната четворка, даваща право на участие в Лига Европа. Естествено, тези разговори са в пъти по-интересни и приятни за водене от тези на тема "ще фалираме ли през лятото и как ще изкараме следващия сезон", които доминираха само преди година. За това трябва да благодарим разбира се на г-н Крушарски, който вкара доста нужното спокойствие, сигурност и енергия в отбора.

Но няма как, като седим и броим точиците с приятели да не си мисля колко закъсняла беше смяната на треньора ни. Кому беше нужно да учим Бащата на нова професия? Кога най-накрая ще разберат футболните президенти и ръководители в България колко вредни са т.нар. легенди за клубовете си?

Да се върнем назад в първия мач за сезона - страхотен старт със загуба 3:0 срещу Славия. Невероятен атестат след зимната подготовка, която беше първата ни в пълен състав от доста време. Всички очаквахме да видим по-силен отбор, подредени играчи, да видим разликата от парите и стабилността, които Крушарски донесе.

Вместо това видяхме едни приятели от квартала без физика, подредени по номерата на фланелките, които ритаха топката, както казва Камбура, на където са обърнати. Още в първия мач трябваше някъде да свети огромна червена лампа, съпроводена със сирена за тревога. Последва и загубата у дома от Берое в отново сбъркан мач. Добре, че на късмет направихме един Х в Коматево срещу ужасно слабия местен отбор, което се описа като някакво постижение.

След този невероятен Х се радвахме, че паднахме само с един гол от Лудогорец, а след това и съдбата ни се усмихна - бихме най-слабия Левски от създаването на клуба с 1:0 и цял мач бранене на резултата. Когато падахме, всичко ни беше виновно - съдията, времето, подготовката, конкретни играчи, само не и Бащата - легендата не трябва да се пипа. Нищо, че същата тази легенда се отрече от клуба, който го създаде при първа възможност. След това и най-слабия отбор в А група - Монтана ни би категорично с 2:0.

Последва и загуба от Черно Море - нея я оправдахме с традицията да разменяме победи с Морето. Най-накрая след толкова много "аха да бием" записахме култова победа срещу колоса Пирин Благоевград. В 9-ия кръг на първенството. 9 кръга, в които спечелихме 4 точки.

На сметката на Христо Колев лежи и още един срам за клуба - отпадането за Купата на България от Монтана. Сега последния в класирането ще играе финал и то не срещу кой да е, а срещу ЦСКА. И вместо една невероятна битка на терена и по трибуните срещу комунистическото недоразумение в червено, което цялото БФС се чуди как да реанимира, ние ще гледаме от страни. Защото Бащата не беше виновен, за нищо. Звездите ни попречиха да отстраним Монтана.

А този мач щеше да вдигне цялата черно-бяла общественост, щяхме да имаме още една възможност да вземем трофея, който ни се изплъзва през цялата клубна история.

За това нека си помислим за легендите и колко вредни са те за родния футбол. Ако не бяхме оставили Бащата да се учи на гърба на Локомотив, сега щяхме да се борим за евроучастие в един мач. За купа. На финал. По същия начин както пръснахме стадион Лазур сега щяхме да напълним който и да е било стадион в България на този мач.

И можеше и да спечелим, защото срещу нас не беше мафиотското отборче от долината на широките гащи, а напълно преодолимия ЦСКА. Да не говорим, че при едно евроучастие, съвсем с други очи можеше да искаме нов стадион, ремонт на стария и тн.

За това, благодарим Ви г-н Колев, благодарим Ви, че превърнахте един сезон, който можеше да бъде записан със златни букви в черно-бялата история в поредната посредствена година със собствената си алчност, некадърност и неумение да се откажете, докато е рано. Жалко.

Стефан Тодоров
Фен на Локомотив Пловдив