"Черно-белият" Локомотив, мощно и могъщо изръмжа. Хромираните тръби на машината вибрираха, загатвайки страшната сила на двигателя. Машинистът Мартин Камбуров се качи в кабината и Локомотивът бавно потегли, като постепенно набираше скорост. Ято подплашени до смърт канарчета се разлетя панически. Със 150 км/ч. бързият и мощен пловдивски ЛОКОМОТИВ летеше по линията. По нивята и кърищата отрудени селяци гледаха и не вярваха на очите си. Толкова мощ, толкова блясък, такава красота не бяха виждали. Някои си закриваха очите с длани да не ослепеят от силния блясък, други сваляха жълтите си потни ризи и махаха с тях към Локомотив-а. От прозореца на кабината им помаха гордият машинист Мартин Камбуров. "Боже, какво чудо имало, Боже....!" - цъкаха с език и си казваха жълтите селяндури. Мощната машина отмина и продължи пътя си напред! Само две проскубани канарчета, сгушени от страх в една копа сено, все още се криеха и трепериха..