Много интересно. Когато българският национален отбор по футбол пада, никога футболистите не са виновни. Обикновено виновниците са четирите годишни времена, международното положение, Снежанка, някое от седемте джуджета, БФС или който и да е друг, само не и играчите на терена. Досега единствено от волейболният ни тим съм чул да излезе някой от основните играчи и официално да признае, че точно той е виновен за загубата и лично да се извини на запалянковците в залата. Което при все че в някаква степен е вярно (за пропуснати 2 важни точки в третия гейм), превръща въпросният човек в победител, защото най-трудна е битката срещу самия себе си. Изобщо няма да повдигам въпроса за Ники Пенчев и факта, че вместо да отиде да уважи починалия си баща си и да скърби за загубата си, игра срещу Германия, за да ги размажем за втори път в разстояние на няколко дни с 3:0, за пълно изумление на всички. Най-вече на техния треньор, който съвсем основателно смяташе, че втори път такъв резултат е невъзможен. И въпреки всичко това все ще се намери някоя (неграмотна на всичкото отгоре!) дребна душица, която да се пробва да хвърли лъжичката катран в кацата с меда, за да развали вкуса на всички ни. Което е разбираемо - дребната душица не може да си представи дори, че не всички са като нея. И все пак е дразнещо...

Надскочиха себе си, и малко не им достигна да стигнат до финала. Жалко, но когато си дал всичко от себе си е безпредметно да бъдеш критикуван за каквото и да е. Всеки, който е играл някакъв вид спорт, го знае. Браво момчета и успех на олимпийската квалификация, където ще трябва да бъдете още по-добри, защото групата е смразяваща.

Браво момчета! Благодаря Ви за прекрасното преживяване! Успех!

Чуствам се горд с постигнатото от тези млади хора изпълнини с хъс и със спортен боен дух.Върнаха ме в 1994 година тогава преживях същото -ГОРДО РАДОСТНО ЧУСТВО НА НАЦИЯ ЗАЕЛА 4 тоМЕСТО В СПОРТНИЯ СВЯТ.ХВАЛА ХВАЛА ХИП ХИП УРА.Нека има много такива моменти в нашия спортен свят.