© Plovdiv24.bg

Трябваше да ме пускат от казармата, за да играя на „Ноу Камп”, спомня си легендата на пловдивския клуб

- Колко години от тях са преминали в Ботев Пловдив?
- 35 години от живота ми са преминали в Ботев Пд. Радвам се и за мен е голяма чест, че съм бил и продължавам да бъда част от този велик клуб.

- Спомняте ли си първия ден в клуба?
- Да. Беше в работническия център, където тренираха юношите. Започнах при една велика и легендарна личност -Георги Чакъров, лека му пръст. Продължих при Александър Бахчеванджиев, като бях много щастлив, че съм част от този клуб с големи традиции. Изобщо нямах съмнение за това в кой клуб исках да играя. Бях запленен от силната школа на Ботев. Тогава бях едва 15-годишен. Школата на клуба се славеше като една от най-добрите в България и именно затова изобщо не се колебах. Разбира се, имах и своите идоли и кумири, това са Динко Дерменджиев, след това в такива за мен се превърнаха Петьо Зехтински, Георги Славков, Костадин Костадинов и много други.

- Кой мач с екипа на Ботев, който сте изиграли, за вас е най-паметен?
- На първо четене в съзнанието ми изникват 2 мача, единият е гостуването на Барселона през 1981 г. Тогава аз бях в казармата и се наложи да се иска разрешение от министъра, за да мога да пътувам към Барселона. Тогава още не бях основен футболист на отбора. Вечерта преди двубоя Дерменджиев ми каза, че ще разчита на мен. Аз бях едва 18-годишно момче, което излезе на "Ноу Камп". Това беше едно голямо изживяване за мен и един от големите и добри мачове, които съм изиграл. Другият мач е този с Левски на стадион "Пловдив" пред около 50-55 хиляди души. Имаше някои проблеми в нашия състав. Георги Славков и Петьо Зехтински не можеха да участват и се наложи по спешност аз да играя. Победихме с 2:0, а по онова време Левски разполагаше с голям отбор, за тях играеха Руси Гочев, Павел Панов и още добри футболисти. И двата отбора по онова време оставяха трайна диря.

- През 80-те години, когато вие бяхте част от отбора на Ботев, може би играехте най-атакуващ и зрелищен футбол. Сега обаче Ботев, изглежда, е доста далеч от този стил, който пленяваше хората тогава.
- Много сме далече, но и сега времената са други. Ако погледнем 100-годишната история на нашия клуб, ще видим, че в най-силните си периоди сме разполагали с отбори, съставени предимно от пловдивски футболисти, и се е разчитало на играчи от собствената школа. Точно това се превърна в запазената марка на Ботев Пловдив. Това обаче го няма вече повече от 20 години. Иначе през 80-те години наистина оставихме трайна следа не само в българския футбол.

- Има ли нещо, за което да съжалявате, че не сте постигнали с Ботев?
- Съжалявам само, че не успях да спечеля шампионската титла с Ботев, въпреки че ние много заслужавахме да триумфираме. Разбира се, през 1985 година станахме морални шампиони, но пък съм удовлетворен, че в периода от 1980 до 1989 година си е заслужавало да бъда част от този велик отбор.

- Как си обяснявате персоналните атаки срещу вас, тъй като ви изкарват едва ли не главният виновник за състоянието на Ботев?
- Само човек, който не работи, не греши, но аз винаги съм се стремил да действам за доброто на клуба. А и както казах, в клуба никой не взима еднолични решения, всичко се обсъжда и на момента се преценява, че това е в интерес на клуба. През последните години обикновено се търси необходимият грешник. Сега с идването на г-н Цветан Василев отново след повече от 20 години имаме уникалната възможност да възродим истински клуба и да го върнем към неговите корени. Защото през тези 20 години се бяха загубили връзките между треньори, школата и т.н. Сега ние опитваме да ги възстановим отново, а това съвсем не е толкова лесно.