Феновете гласуваха без белотаж за Ераносян. Повече от това и от титаничните 85% в тази напълно вседостъпна и свободна анкета неможем да кажем. Този вот едва ли е продиктуван от очакването, че етническият арменец ще докара отбора до превземането на нови върхове. Той просто е най-логичния и правилен избор и бие всеки свой конкурент с това, че няма да има нужда и от ден на доказване и автоматично ще внесе спокойствие и на трибуните (за съблекалнята да не говорим), но и е един от малкото български треньори с лиценз “Про” – диплома, която може би трябва да честитим, защото бе защитена преди около 2-3 седмици.

Тук някъде обаче идва челният сблъсък с реалността. Реалност, която аз самия осъзнавам, но не защитавам, не разбирам и дори оплювам. Причината за зачеркването на името на Едуард е една единствена – той е трън (и то какъв) в очите на голямата част от новите ръковододители на клуба Единствен лъч на надежда е, че един от тях не е Александър Тасев – човекът, който все пак трябва да коли и беси в Локомотив. Но едва ли можем да таим големи очаквания, че той ще пренебрегне мнението на хората около него и ще послуша гласът народен – този на феновете. Между другото този глас се оказа най-правилен и той се чу много преди да се види, че Садъков не е за мястото си. И за да наваксат пропуснатото от неговата “работа” на момчетата им се наложи да направят една предсезонна подготовка повреме на самия сезон. Така този есенен полусезон е пропилян основно заради слабата ни подготовка преди това. Предстоят ли нови експерименти и нови тръпки за все оредяващата публика?
Всичко ще се успокои със завръщането на Ераносян, защото той ще е гарант за феновете, че в любимия им отбор ще се работи съвестно, откровено и чисто.

След като фенския глас вече е известен, очаква се някой да излезе и да каже становището си по него. Или по-вероятното е защо Едуард Ераносян няма да стане треньор. Ще си позволя да кажа нещата такива, които едва ли някой ще ги каже.

В обкръжението на благодетелят Александър Тасев влизат хора като Емил Наков, Христо Бонев и Станимир Велев (Яшката). Повече от страмно и подсъдимо е, че те ще са на нож с тази идея, само защото и тримата имат забележете ЛИЧНИ търкания и интриги с Едуард Ераносян.
Емил Наков и Ераносян са в обтегнати отношения от напускането му преди година. Забележително е, че в доводите си новите управници не се посочват за причина, че миналата есен капитанът пръв е напусна кораба след кончината с покойния Георги Илиев. Т.е. тази история с абдикирането на Ераносян явно има съвсем друга истина и тя защитава правотата на Еду. За този случай най-достоверната информация е, че той е получил уверение, че след кончината на благодетеля, клубът ще запази обезпечеността си до края на полусезона и след това ще се умува занапред. Името си Ераносян е заложил пред всичките си играчи в съблекалнята и както е известно още в следващия момент се оказва, че кризата в отбора е настъпила много преди зимата. Заложил името си Едуард не споделя изказванията на Наков след футболен мач, а именно, че “нямаме проблеми”, а защитава думата си пред футболистите пред медиите, искайки яснота. Последва уволнението му и оттук нататък и Наков и Ераносян не посрещат с ентусиазъм името на другия.
Христо Бонев в момента е без ясен пост на Лаута, но е факт, че заедно с Тасев прекарват сериозна част от времето си. Така, че ако стане дума за треньорския пост Зума няма да допусне споменаването на името Ераносян. Разбира се за легенда като Бонев е редно да се говори само добро. В случая обаче няма как да не споменем, че той, заедно с Ераносян станаха съавтори на една от най-грозните картини по златните страници на любимия ни клуб. Затова вина има не по-малко и самият Ераносян. Всъщност за размесването на двете взривоопаснти течности основна вина има Емил Наков, който винаги е бил титана в подобни постановки, но това не бива да служи за оправдание пред двете легенди. Именно - последваха словестни нападки, най-вече по медиите и двете черно-бели икони явно демонстрират, че не са способни да изкарат дълго на една и съща географска ширина.
Всъщност в интерес на клуба е при всяко положение Бонев и Ераносян да стиснат ръцете си поде пред обществото, а оттам нататък никой не очаква от тях да се обичат.

Преди някой да попита кой е този Станимир Велев ще споменем, че кумът му се казва Александър Тасев. Но иначе е пловдивчанин и локомотивец – може би странен чешит, но е черно-бял. Присъствието му в борда на директорите може да се определи като добро попадение, само че когато заговорим за Ераносян всичко се обръща с главата надолу. Известният повече с прякора си Яшката, има сериозни забележете отново ЛИЧНИ караници с Ераносян, идващи от шампионските години на отбора, когато явно Велев не запази критиките си повреме на всеки мач, и не ги пестеше през всичките 90 минути на всяка среща. Ераносян от своя страна поиска спокойствие на пейката си и пожела Яшката да получи забрана за Централната трибуна. Този скандал между тях си ще коства нов глас против идването на арменеца. Доколко е справедлив обаче, сами преценяйте.

Иначе за подобен тип фенски въпроси, противниците на Ераносян не са неподготвени. Каква е точно “тяхната истина” ще разчитаме на тях да ни я кажат (НАДЯВАМЕ СЕ), но държа да отбележа следното: Шампионската титла нямаше да е възможна без Едуард Ераносян. Ако някой твърди обратното, то защо веднъж прогонен Ераносян трябваше да се върне, за да си довърши започнатото през онази луда, луда пролет? Защо Иван Маринов и Зума (който щъкаше доста на пейката повреме на мач) не заличиха приноса на Едуард, постигайки титлата без него и принудиха човек като покойния вече Георги Илиев публично да признае грешката си и да го върне? Той се върна, завърши мисията си и продължи да мачка Левски и ЦСКА. Впоследствие сам изкова триумфа срещу ОФК Београд и без Мартин Камбуров превърна страдащия Локомотив в среднощния кошмар на английския Болтън. Тъй че помислете преди да отречете участието на Ераносян в най-големите успехи на Локомотив в последните години.

И тъй, дойде ли времето за лично отмъщение и тъй като отговорът е да, какво общо има една институция като Локомотив Пд с това? Да, ясно е, че колкото по-актуален правим казуса Ераносян, толкова по-силна ще е плесницата, която противниците ще му забият, като се ослушват надсмивайки му се. Но ако това (без)действие стане факт и занапред, то от него ние, феновете ще си правим поуките. А ако не греша новогласуваното ни клубно ръководство има нужда от това да се доказва на феновете, не ние на него. Така, че ясно е, че нашият глас най-малкото трябва да бъде чут. И ние имаме думата по темата как се управлява отборът ни. Това поне ни различава от купищата дву- , тридивизионни, че и “елитни” отбори. Пък и историята е категорична, че феновете винаги имат последната дума и държат правото на дуплика.
Феновете на Локо ПД искат Ераносян, който между другото също носи своите критики, но явно те не са впечатляващи, щом черно-бялото войнство си го иска толкова категорично. Ераносян ще понесе своето бреме, кръст и отговорности пред феновете и клба и самият той го знае. Това което трябва да стане ясно е, че това тук е гласът на феновете. Той не е ултимативен, а просто е становище, което очакваме да бъде коментирано и аргументирано от факторите в клуба. Ще бъде ли чут този вот, това е друг въпрос, ще поживеем и ще видим. Факт е, че не само Коцето Думанов и Диян Колев си искат Ераносян, но това искат и всички по трибуните.

Време е някой от факторите да излезе и да каже становището си по казуса Ераносян, какъвто е да е отговора – стига да е достатъчно добре аргументиран. Във всеки друг случай отговорно ще кажа, че клубът се води еднолично и решенията опират до лични интереси, войни и интриги. Защото какво по гнусно от това, за което говорим. Все едно да спреш да обявиш меда за вреден, защото те е жилила пчела. От всичко това страда клуба и феновете му, а те са вечни. Теорема без доказателство – аксиома. Информацията е на lportala.net.