Емблематичен фен на Локо разказа за Христовците, оставили трайна следа в клубния летопис

Един от емблематичните привърженици на Локомотив Пловдив - Ангел Ангелов, публикува любопитен материал в една от големите "черно-бели" страници във Фейсбук. Той е свързан с хората, носещи името Христо, които са оставили трайна следа в историята на Локомотив.Ангелов е един от авторите на клубния алманах за историята на "черно-белите" - "Оттук започва любовта" и мненията му винаги се ценят от локомотивската общност.Точно поради тази причина Plovdiv24.bg публикува без редакторска анализа на Ангел Ангелов:На вчерашния ден имаха личен празник онези, носещи името Христо.По този повод, и в контекста на историята на "Локомотив“, бих искал да споделя нещо, което прави впечатление.А именно: считано от 30-те години насам, в клубния летопис се откроява някоя голяма личност, носеща името Христо.Тази традиция започва от Христо Попов. Той записва десет поредни години в представителния тим, от 1935 г. до 1945 г., като е първата истинска звезда на клуба, включително първият наш състезател с мач за националния тим (10 септември 1939 г.). Христо Попов е капитан, голмайстор и лидер на отбора, а заради мощната си физика е наричан "танка на Пловдив“.Следващият в тази поредица на Христовци е Христо Бъчваров. Той отдава целия си живот на клуба: състезател е в представителния тим от 1938 г. до 1959 г. (в продължение на 7 години са заедно на терена с Христо Попов). Впоследствие Христо Бъчваров е треньор на мъжкия тим, дългогодишен треньор в детско-юношеската школа, а в края на живота си – и домакин на стадион "Локомотив“ в парк "Лаута“.През 60-те и 70-те години за "Локомотив“ блести и се превръща в символ на клуба един човек, когото би било неуместно да представям – Христо Бонев.През 80-те изгрява друг един от най-харизматичните ни футболисти, надарен с безмерен талант – Христо Колев. Той защитаваше цветовете на "Локомотив“ и във втората половина на 90-те, когато се завърна от Гърция.Нарушавайки малко хронологията, бих искал тук да посоча още един състезател, който през 80-те бе също много обичан от публиката и на когото се възхищавах в своето детство. Това е Христо Сотиров, бързоногото крило, наричан от привържениците "сина на вятъра“.В най-новото време, през 2005 г., в "Локомотив“ се появи още един Христо - Христо Златински, който за общо петте си сезона в тима се превърна в негов лидер и капитан. В момента е треньор в детската школа на клуба.* * *Към изброените по-горе изтъкнати състезатели трябва да прибавя и няколко деятели.На първо място това е Христо Станев, доктор по право от Сорбоната, даровит музикант. Той е избран за председател на клуба през 1938 г.Тук непременно трябва да се посочи и художникът Христо Николов – привърженик на клуба още от 30-те години. Той става автор на две поредни емблеми на клуба – през 1939 г. и 1946 г. А през 1959 г. създава клубната емблема на "Локомотив“, която ще се ползва през следващите десетилетия, включително и днес.В този списък на Христовци не бива да бъде изпуснато и името на Христо Леков – тапицер по професия, легендарен домакин на клуба от 30-те и 40-те години. Той през 50-те е неизменна част от футболната секция на "Локомотив“.И накрая, най-успешният президент в историята на Локомотив носи същото име - Христо Крушарски.