“На 22 септември1948 г. Никола Мушанов, последният останал жив министър от правителството на Александър Малинов, е в Търново, интерниран от комунистическата власт именно там. В дневника си пише:"И днешният ден е хубав есенен ден, както оня от тогава. Сутринта хладна, небето ясно, а по обед горещина като тогава, когато в пот изкачихме височината на Хисаря, Царевец, дето Царя и Малинов проинесоха речи пред многолюдното мнозинство. Аз се упътих натам с едно чувство на гордост и на униние. С гордост, защото съм участвал в осъщестяваването на едно голямо историческо дело, защото хвърляйки поглед назад в период от четиридесет години не мога да намеря дата, когато е отбелязана една народна придобивка с мирни средства, както и спечелването на независимостта и завземането на Източните железници. С униние. Вървя сам, самотен из улиците. Докато достигна Царевец, никъде признак зa празник, никъде проява на радост като че ли е обикновен ден....навред хора с наведени глави, никой неподозиращ, нечуващ свързаното събитие с този ден."Три години по-късно Мушанов издъхва в концентрационния лагер, където е изпратен от комунистическата власт.“