Желанието на родолюбиви българи да смъкнат от плещите си ярема  от азиатското невежество, среща предупредителния вдигнат юмрук на "Победителите“. Ако Кремъл не се отрече от голямо кърваво зло на 20-и век - болшевизма, бъдещето на руснаците ще става все по-сибирско, казва пред Faktor.bg бившият кмет, общински съветник и депутат от Пловдив Спас Гърневски.

"Изживяващите се като наши кремълски господари са смъртно ранени от "варварската инициатива“ да бъде премахнат паметникът на съветския "воин освободителя Альоша“. Назидателната реторика във всяко едно от нейните изречения е показателна. Желанието на родолюбиви българи да смъкнат от плещите си ярема на унизяваната половин век от азиатското невежество Родина, среща предупредителния вдигнат юмрук на "Победителите“. За тях премахването на символа на окупацията "Альоша“ е подъл опит да се посегне на нашите "братски народи", маниакално и отчаяно желание да се принизи героичният подвиг на съветските войници, да се омаловажи решаващият принос на СССР и съветския народ в борбата срещу нацизма по време на Втората световна война…

"В годините на демокрация БКП-БСП продължава да брани интересите  на Кремъл, да бъде желязна  преграда пред опитите ни за пълната  интеграция на страната в лоното на цивилизованите европейски народи". 

"Прототипът на Альоша – Скурлатов, както се оказа е свършил наистина "геройско дело“, участвайки във възстановяването на телефонната връзка между София и Пловдив. Пък и все пак поради липса на фашизъм и нацизъм в страната е трябвало с нещо да си уплътнят времето чекистите. Както става вече  ясно, след 9 септември – 1944 г., възстановявайки телефонизацията в страната ни са установили трайно болшевизма в нея. Това е просто подигравка с пловдивчани. Тонът на Декларацията на Руската дума го доказва убедително". 

"Не случайно Пловдив е най-старият жив град в Европа. От 1989 г. до днес под тепетата изборите винаги  се печелят от десните сили и то убедително. Така беше и на последните кметски избори, за разлика от София и Варна. Пловдивчани изпълняват своята отговорност като избират хора за властта от демократичните листи. От централната и местната власт зависи дали страната ще се развива. Демокрацията изключва анархията  като средство за решаване на сериозни обществени въпроси. Така например през 1996  година Общинският съвет на Пловдив избран с голямо мнозинство от пловдивчани взе решение за премахване на паметника на съветската армия окупаторка "Альоша“ от Бунарджика. Но българският съд отмени решението с мотива, че този паметник бил руски, а не съветски и се нарушавала българо – руска спогодба, подписана от президентите Елцин и Желев. Според Вас този паметник руски ли е? На същия хълм стои руският паметник на цар Освободител Александър Втори, построен през 1881 г. и никой не му е посегнал до днес?"

"Въпросът за окупаторските паметници трябва да се реши на национално  ниво, след сериозен дебат със санкция на Народното събрание. В България има стотици съветски паметници. Представяте ли си пред какви предизвикателства ще бъдат поставени местните общности, ако всяка сама трябва да вземе решение за съдбата им. Централните власти не бива да се крият зад гърба на местните власти и обществени инициативи по толкова отговорни въпроси, какъвто безспорно е и този за окупаторските паметници", допълнни още Гърневски