Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
| Археологическите открития в Пловдив през 2025 година | ||||||
| ||||||
"Откриваме тези изложби в близост до Международния ден на музеите - 18 май, и в тях показваме най-представителните находки от проучванията, проведени през предходната година. Целта ни е да можем да предложим не само най-интересните находки от предходния археологически сезон, но също така година след година да можем да запознаваме широката общественост и с различни аспекти на археологията, защото малко или много нашата наука си остава чужда за повечето хора, особено когато става въпрос за нейните специфики", поясни за Plovdiv24.bg Екатерина Илиева, експерт "Изложби и събития" към РАМ Пловдив. Първата изложба, която музеят откри, беше посветена на терминологията в археологията. "Тази година беше четвъртото издание на тази изложба, а темата беше "Археологията и законът". На нас това ни е болна тема, тъй като, когато говорим за археология, задължително в разговора се намесва и темата за иманярството. В контакта си с публиката доста често срещаме мнението, че ние като археолози проучваме където си преценим – решаваме си, че тук ни харесва да копаем, тук ще копаем, което не е вярно, разбира се. Другото заблуждение е, че всеки, който е археолог, може да извършва археологически проучвания. Това също не е вярно, колкото и парадоксално да звучи", обясни Екатерина Илиева. Археолозите се опитват да влизат в положението на гражданите, когато протестират срещу тяхната работа. "Специално такава беше ситуацията на Брезовско шосе - доста тежка не само за хората, но и за нас. Действително, ние не можем просто така да си изберем къде ще копаем. Съществува едно нещо, което се нарича Археологическа карта на България, в която са картирани всички регистрирани обекти до момента. Един такъв регистриран обект е и селищната могила с названието "Плоската могила", като една част от нея съвпада с трасето на днешната улица "Брезовско шосе". Този обект е регистриран още през 70-те години. В този случай говорим за т.нар. спасителни разкопки. Реално археологическите проучвания са няколко вида. Първо, имаме археологически обходи, с които регистрираме обектите, за да се впишат в тази карта. Имаме археологически наблюдения. Това се извършва в места, където има съмнение, че може да има археологически обекти, но по-вероятно да няма. В такъв случай археологът наблюдава изкопните дейности и ако забележи наличие на архитектурни или археологически паметници, спира работата. Следващото нещо, което се прави, са вече археологическите разкопки, за които хората най-много знаят. Тези разкопки могат да бъдат два вида: редовни разкопки, където е известно, че има такъв обект. Те не пречат на никого, не са спасителни. А когато е застрашен археологическия обект от разрушение, от иманярски дейности, тогава се предприемат спасителни разкопки. И ние в Пловдив правим предимно спасителни разкопки, най-вече свързани със строителните дейности в града. Това са регламентирани места и строителите, които започват работа там би трябвало да знаят, че се намират в защитена зона. А ние имаме такава защитена зона в Пловдив. Доста хора не знаят, че историческата зона Филипопол - Тримонциум - Пловдив, която съвпада със Стария град и с неговите околности, е мястото, където задължително се предприемат разкопки, тъй като ние знаем, че там е бил античният град. Неговите структури са там долу, ние знаем това със сигурност и там задължително се предприемат разкопки. Строителите са длъжни да предприемат археологическите разкопки по наредба, по закон. Ако това не се е случило поради една или друга причина, ние, от музея, съблюдаваме дейността, колегите от Националния институт за недвижимо културно наследство, които са регионалните представители, също наблюдават тази дейност. И нерядко се опитваме да насърчаваме и гражданите да подават сигнали към нашата институция", каза още Илиева. По думите ми, най-важни са тези находки, които дават повече информация за миналото ни. На последната изложба, която отразява откритото през предходната 2024 година, не може да се пренебрегне една изключително сериозна находка - главата на Градската богиня, която е много важна за нашия град. "Ние, като пловдивчани можем да припознаем в това откритие важността му за нашия град. Самата глава бе реставрирана и вече може да се види в пълния и блясък в обновената експозиция на Регионалния археологически музей. Макар и доста мънички, но доста интересни открития имаше на няколко от обектите. При спасителните разкопки, извършвани при строителни дейности в Стария град, бяха открити две заготовки за злато, подготвено за производство на дребни златни предмети. Те са интересни, тъй като представят момент от работния процес на дребните занаятчии. На обектите се откриват и множество монети, интересни керамични съдове, сред които имахме един фрагмент от тухла, върху който древните майстори са нарисували храмова сграда. Лично мен ме впечатли добре запазената част от череп на вид праисторическо говедо, т.нар. тур, който вече е изчезнал вид. Той се откри на "Брезовско шосе". От самия обект на "Брезовско шосе" има и много други интересни антропоморфни фигурки. Тази сложна дума означава фигурки с форма на хора, сред които най-голямо впечатление прави една фигурка на жена, която кърми дете, което е нещо, което не сме виждали преди това от периода на халколита", разказа още Екатерина Илиева. Откритите находки през годината са голямо количество. Въпреки, че в залите се виждат около 150, предметите, които археолозите откриват всяка година, са буквално хиляди. Някои от тях са съвсем малки, като монетите, други са големи, като мраморните надписи. Обектите, на които археолозите са работили през годината, са по списък. Включени за археологически разкопки са били 13 обекта. По никакъв начин не може да се избере един обект, който е най-значим, защото всички са такива, поясни още експертът от РАМ Екатерина Илиева. Темата за иманярството и вредата, която то нанася на нашето всеобщо културно-историческо наследство и на нашето минало е била ясно поставена по време на изложбата "Археологията и законът". Археолозите се водят от три основни закона - Закона за културното наследство, Наредбата за извършване на теренни и археологически проучвания и Наказателният кодекс. Тази дейност продължава да бъде проблем в цялата страна. Десетки са предметите, които изчезват най-вероятно ежедневно, които биват изтръгнати от нашето минало и захвърлени на някой търг, за да бъдат притежание на колекционерите, твърди Илиева. "Изтръгвайки предмета от неговата среда, иманярът нарушава пластовете, които го заобикалят. По този начин не може да се направи връзката. Реално погледнато, след иманярска намеса никой вече не може вече да разбере цялата история на това място. Няма втори шанс, няма как да възстановим тази информация, дори когато в последствие се организират спасителни разкопки и се проучи този обект. Информацията просто изчезва завинаги. Не го казвам, за да създам драматичен момент, това е абсолютната реалност. И нещо, което хората трябва да знаят, е, че иманярската дейност е престъпление", поясни още Екатерина Илиева, експерт "Изложби и събития" към РАМ Пловдив. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 28 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/5 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Новини от Пловдив:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Никол Станкулова стана жертва на разкрасителните процедури
17:09 / 09.02.2026
Ирина Тенчева: Гробищата са добро място
15:25 / 09.02.2026
Вече никой не вярва на Азис
10:58 / 09.02.2026
Рокади в Nova
17:22 / 09.02.2026
Удрят ни с нова такса, ще засегне всички
11:46 / 09.02.2026
Актуални теми
Абонамент
Анкета
