Текущото лято в България наподобява класическите ретро лета от 80-те и 90-те години на миналия век, а страната успя да избегне бруталните горещи вълни, обхванали Западна Европа. Климатологът проф. Георги Рачев направи подробен анализ на климатичните тенденции, агропрогнозата и състоянието на водните ресурси за следващите седмици.

Зимата през тази година се оказа относително мека и доста дъждовна, докато пролетта премина с малко по-ниски температури на фона на климатичната норма за периода от 1991 до 2020 година. Месец юни си отиде с температури около половин до един градус над нормалното и валежи около или малко под средните стойности. Докато в Париж бяха отчетени максимални температури от 40 градуса и сутрешни минимуми от 30 градуса, а в Италия и Южна Германия бяха регистрирани абсолютни температурни рекорди, България остана в периферията на бруталната топла вълна. В момента Западна Европа е подложена на трета продължителна вълна, която засяга Португалия, Испания, Франция и Великобритания, но няма да навлезе на изток към Белгия и Дания.

За оставащата част от лятото двата големи метеорологични центъра дават различни прогнози. Европейският център за средносрочни прогнози предвижда юли да завърши с около градус над нормата и с 20-25% по-малко валежи. Американската агенция за изследване на океаните и атмосферата обаче твърди, че температурите в България ще останат в рамките на нормалното, а валежите ще са над средните нива, което за момента се сбъдва заради поройните летни дъждове. Около горещниците в края на юли (28-30 юли) температурите в отделни райони традиционно могат да достигнат между 38 и 40 градуса, но се очаква тези периоди да бъдат по-кратки. От сряда се очаква временно захлаждане и лабилизиране на атмосферата със следобедни валежи с петнист характер, а към 13-14 юли ще започне ново затопляне с температури над 31-32 градуса и на места над 35 градуса.

Горещите вълни в световен мащаб стават по-чести и по-дълги, което изисква адекватна адаптация. Проф. Рачев припомни, че през 2003 г. горещините във Франция и Германия са довели до преждевременната смърт на над 72 000 пенсионери заради липсата на климатизация в старческите домове. В наши дни смъртните случаи в тези страни са сведени до едва 1000 души вследствие на активна превенция, като в Италия и Гърция се изграждат климатизирани палатки за уязвимите социални слоеве. Поради бързото дехидратиране при високи температури децата, възрастните хора и работещите на открито (строители, шофьори) трябва да избягват слънцето между 13:00 и 17:00 часа и да приемат вода често в малки количества. В глобален мащаб температурите остават с градус и половина над доиндустриалната епоха (от 1850 г.), което в следващите 5-6 години няма да се промени, но климатологът подчерта, че благодарение на тези процеси човечеството днес е по-богато и по-сито от всякога.

От 3-4 години насам страната не е имала толкова благоприятна агропрогноза. Есенниците са в отлично състояние, като в южните райони вече се жъне пшеницата, а пролетните култури като слънчоглед и царевица се развиват чудесно. Очаква се България да произведе над 2 милиона тона слънчоглед, което представлява 3% от световния добив. Природата е пощадила овощните дървета – кайсии, праскови, ябълки и круши, а на пазара се наблюдават изключително ниски цени на доматите поради силното българско производство, сподели проф. Рачев пред "Телеграф". Всички 52 питейни язовира, следени от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), са пълни на 90%, което изключва режим на водата по природни причини, въпреки че около 10 000 души в страната ще изпитат временен или постоянен недостиг на вода поради други фактори.