Историкът и университетски преподавател проф. Петър Стоянович постави под съмнение рекордно високите резултати от държавните зрелостни изпити тази година. В предаването "Тази събота“ той заяви, че състоянието на средното образование не съответства на отчетения ръст в успеха на зрелостниците, информира Plovdiv24.bg.

Коментарът му идва след публикуването на резултатите от матурите, които се оказаха най-високите от въвеждането на изпитите през 2008 г.

Съмнения около рекордните резултати

Според проф. Стоянович подобно рязко подобрение трудно може да бъде обяснено с повишаване на знанията и подготовката на учениците.

Не може от днес за утре да сме станали по-сръчни, по-умни и по-подготвени, защото знаем състоянието, в което се намира средното ни образование,
коментира Стоянович.

По думите му е възможно или сложността на изпитите да е намалена, или резултатите да са били повлияни по административен път.

Големи разлики между регионите

Историкът смята, че при обективно измерване на знанията ясно ще проличат различията между учениците от големите градове, по-малките населени места и селата. Той посочи, че често се срещат случаи на високи оценки в училища, където според него реалното ниво на подготовка не отговаря на резултатите.

Преписването остава проблем

Проф. Стоянович коментира и информацията за около 100 анулирани изпитни работи заради идентични текстове в свободните отговори. Според него, ако институциите действително искат да ограничат преписването, разполагат с необходимите механизми за това. Той се обяви за по-строги санкции срещу нарушителите и заяви, че без сериозни последствия подобни практики трудно ще бъдат преодолени.

"Дипломата не трябва да е формалност“

По думите му основният проблем не е самото получаване на диплома, а това, че обществото разчита на тези млади хора като бъдещи специалисти.

"Ако човек си вземе диплома формално – добре. Въпросът е, че после ние разчитаме на него като специалист, който да представлява страната пред света“, каза проф. Стоянович.

Критика към националното външно оценяване

Историкът коментира и дебата около националното външно оценяване след 4. и 10. клас. Според него тези изпити създават напрежение сред учениците и родителите, без да водят непременно до повишаване на качеството на образованието. Той изрази мнение, че знанията могат да бъдат оценявани и чрез традиционни контролни и класни работи, без необходимост от допълнителни национални изпити.

Сравнение с образованието в Европа

В края на разговора проф. Стоянович припомни личния си опит като студент във Виена, където се е сблъскал с различен подход към оценяването и образователните стандарти.

Според него сравненията между отделните държави показват, че образователните системи работят по различен начин, но качеството на подготовката трябва да остане водещ критерий.