В официалните бюджетни документи на страната не се вижда нова посока във фискалната политика въпреки публичните заявления на управляващите за фискални промени. Това коментира в предаването "Денят започва“ членът на Фискалния съвет Любомир Дацов, според когото заложеният сценарий до 2028 година само продължава модела, довел до сегашното състояние на публичните финанси, информира Plovdiv24.bg. По думите на икономиста трайното решение на проблема се крие в предприемането на реални реформи и цялостна промяна на начина, по който се планират и разходват държавните средства.

Разминаване межу политическото говорене и официалните документи

Инерцията в публичните финанси е голяма, но сегашните управляващи не я променят и нямат намерение да го направят. Внесената в парламента от Министерството на финансите тригодишна бюджетна прогноза до 2028 година поддържа абсолютно същия сценарий, който доведе до днешното състояние на публичните финанси след 2021 година. Публичното говорене се разминава с реалността, тъй като предвидените мерки и действия не подкрепят нещо по-различно от досегашния модел. Доверието трябва да се основава единствено на официалните документи, а не на политическите изявления, като именно тази тригодишна бюджетна прогноза се изпраща и в Брюксел във връзка с преговорите за дефицита, а в нея липсват обещания за светлото бъдеще.

Тезата, че България трябва задължително да промени данъчната си система по препоръка на Европейската комисия, е неоснователна. От една страна, няма официална повеля на Европейската комисия, а институцията просто изразява своя позиция. От друга страна, Европейската комисия, подобно на много други институции, също се движи по инерция, а нейните предложения в случая не са добри. Българската данъчна система е по-добра от системите в повечето европейски страни, поради което не се налага механична промяна.

Вместо да се извършва механично съкращаване на държавните разходи, е необходима цялостна промяна във философията и стратегията на планиране на бюджета. Когато се правят истински реформи, това решава текущия дефицит, но по-важното е, че създава добавена стойност за много по-дълъг период в бъдещето. Конкретното решение е в реалното прилагане на програмното бюджетиране, което сравнява отделните програми и политики, като на базата на оценка за тяхната ефективност се избира какво точно да бъде финансирано.

Процедурата може да се извърши на два кръга – в първия кръг се отрязват 10% от разходите на база на програми, които са доказано неефективни. След това, ако ситуацията изисква допълнително свиване на дефицита, отново се режат най-неефективните направления, за да останат само тези, които наистина заслужават държавно финансиране. Без промяна в тази философия на бюджетиране не може да се очаква постигането на стабилно управление.