Проектът за цифрово евро преминава в нов, по-динамичен етап, след като Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент даде зелена светлина за преговори с държавите членки. Инициативата на Европейската централна банка има за цел да създаде сигурен и безплатен електронен портфейл, който да допълни парите в брой, без да ги заменя. Приемането на законодателството до края на годината би позволило старт на пилотна фаза през 2027 година и реално въвеждане на дигиталната валута около 2029 година.
Основният двигател зад проекта е стремежът на Европейския съюз да намали критичната си зависимост от външни фактори в платежната инфраструктура.В момента еврозоната е силно зависима от платежни системи, управлявани от предимно от американски частни оператори, като "Виза“, "Мастъркард“, "Американ експрес“ (American Express), но също така и "ПейПал“ (PayPal) и "Епъл пей“ (Apple Pay).
Тази зависимост крие рискове от блокиране на трансакции при международни санкции или политически спорове, което прави собствената дигитална валута въпрос на стратегическа автономност.
Цифровото евро ще бъде гарантирано директно от Централната банка и ще има абсолютно същата стойност като физическите банкноти и монети. Гражданите ще могат да откриват специални дигитални акаунти в търговските банки или публични институции като пощенските клонове. Тези профили ще се зареждат чрез превод от стандартна банкова сметка или чрез депозиране на пари в брой, а самите плащания ще се извършват чрез мобилни приложения, специализирани карти или други смарт устройства.
Системата ще предлага и офлайн режим, гарантиращ пълна анонимност на трансакциите, сходна с тази при традиционните пари в брой. Освен това се разработват условни плащания за електронната търговия, които ще позволяват разплащане след физическа доставка.
Въпреки подкрепата от организациите за защита на потребителите, банковият сектор изразява сериозни резерви. Европейската банкова федерация прогнозира, че интеграцията на системата ще струва на сектора около 18 милиарда евро, докато изчисленията на регулатора сочат далеч по-скромни разходи между 4 и 5,8 милиарда евро. Освен финансовите тежести за внедряване, търговските банки се притесняват от евентуален масов отлив на клиентски депозити към портфейлите на Централната банка, което би застрашило тяхната ликвидност.
От институцията във Франкфурт обаче успокояват, че архитектурата на цифровото евро е проектирана така, че да предотвратява подобни рискове дори по време на тежки финансови кризи. Не на последно място, големите банки виждат в проекта директен конкурент на своите собствени дигитални инициативи, като новоразгръщащата се европейска платежна система Wero.
