На днешната дата българските изтребители се сблъскват с една от най-големите съюзнически въздушни армади над Балканите

На 23 юни 1944 г., в разгара на въздушната война над Балканите, българските Военновъздушни войски се изправят пред едно от най-сериозните изпитания в своята история. В този ден над западните предели на България преминава огромна съюзническа въздушна формация, насочена към стратегически важните петролни рафинерии в Румъния. Срещу стотици бомбардировачи и техния изтребителен ескорт българските летци излитат с ограничени сили, но с висока подготовка, дисциплина и решителност.

Стратегическата обстановка

През 1944 г. съюзническата авиация системно атакува германската военна индустрия и инфраструктура в Югоизточна Европа. Особено важна цел са нефтените находища и рафинериите около Плоещ в Румъния, които осигуряват значителна част от горивото за германската военна машина.

На 23 юни съюзническото командване организира поредната мащабна операция срещу тези обекти. Във въздуха се издигат приблизително 600 тежки бомбардировача и около 200 изтребителя за прикритие. Огромната въздушна армада преминава над Балканския полуостров, включително над западните райони на България.

Макар основната цел да не е българска територия, преминаването на подобна формация представлява сериозна заплаха и налага незабавна реакция от страна на българската противовъздушна отбрана.

Българският отговор

Срещу тази внушителна сила командването на Изтребителната авиация вдига по тревога самолети от 2/6 и 3/6 изтребителен орляк. Общо 34 изтребителя Messerschmitt Bf 109 G-2 и G-6 излитат, за да прехванат противника.

Съотношението на силите е изключително неблагоприятно. Българските пилоти трябва да се противопоставят на многократно превъзхождащ ги противник, съставен от тежки бомбардировачи, защитени от мощен изтребителен ескорт.

Въпреки това задачата е изпълнена с решителност и професионализъм.

Водачеството на поручик Стоян Стоянов

Особено важна роля в този бой играе поручик Стоян Стоянов – един от най-изявените български изтребители през Втората световна война.

Той повежда група от 18 самолета от състава на 3/6 изтребителен орляк. Под негово командване българските летци се насочват към съюзническата формация и влизат в ожесточени въздушни схватки.

Въпреки огромното числено превъзходство на противника, българските пилоти успяват да нанесат загуби на съюзническите бомбардировачи и да нарушат тяхната стройна формация.

По време на въздушния бой българските изтребители успяват да свалят тежък четиримоторен бомбардировач B-24 Liberator. Повредената машина не успява да продължи полета си и извършва принудително кацане край Тетово, намиращо се днес на територията на Република Северна Македония.

Този успех е значим, тъй като B-24 е един от най-масово използваните и добре защитени тежки бомбардировачи на съюзниците. Свалянето на подобна машина изисква прецизност, смелост и отлично владеене на въздушния бой.

Сред отличилите се летци са поручик Борис Дамев и подпоручик Евгени Тончев. В хода на сражението двамата успяват да нанесат сериозни повреди на още два бомбардировача от състава на съюзническата формация.

Макар тези самолети да не са окончателно унищожени във въздуха, нанесените поражения намаляват бойната им ефективност и затрудняват изпълнението на задачите им.

Техните действия показват високото ниво на подготовка на българските пилоти, които успяват да атакуват ефективно въпреки тежките условия и численото превъзходство на противника.

Подвигът на подофицер Христо Тошков

Един от най-впечатляващите моменти в боя е свързан с подофицер Христо Тошков.

След продължителни маневри и атаки той се оказва с критично намаляващ запас от гориво. Вместо да прекрати преследването и да се насочи към базата си, Тошков продължава атаката срещу противников бомбардировач.

Рискът е огромен - при изчерпване на горивото самолетът му би могъл да бъде загубен, а самият пилот да попадне в изключително опасна ситуация.

Въпреки това той успява да свали още един B-24 Liberator в района на Пирот. След успешната атака горивото му почти се изчерпва и той е принуден да извърши аварийно кацане на летището в Ниш.

Този епизод остава ярък пример за решителността и самообладанието на българските летци по време на войната.

След приключването на въздушния бой групата на поручик Стоян Стоянов изпълнява задачата си и се отправя обратно към базата.

Особено показателен е фактът, че всички самолети от неговата група успяват да се завърнат на летище Божурище. Това свидетелства както за доброто ръководство на командира, така и за високото майсторство на пилотите, които успяват да избегнат загуби въпреки изключително тежките условия.

Историческо значение

Боят на 23 юни 1944 г. е един от многобройните примери за участието на българската изтребителна авиация във въздушната отбрана на страната през последната година на Втората световна война.

Макар да са изправени срещу многократно превъзхождащ ги противник, българските летци демонстрират професионализъм, смелост и бойно майсторство. Имената на Стоян Стоянов, Борис Дамев, Евгени Тончев и Христо Тошков остават сред тези на авиатори, които със своите действия защитават българското небе в един от най-драматичните периоди на ХХ век.