Лазар Въчков e роден на 5 януари 1969 година. Юноша е на Ботев (Пд). Играл е в Хеброс (Харманли), Спартак (Пд), Локомотив (Пд) (1991/94, 1996-есен, 1997/98, А група), Локомотив (Сф) (1994/96, 1997-пролет, А група). В "А" група има 106 мача и 14 гола. За Купата на УЕФА има 4 мача. Вицешампион (1995), два пъти е бронзов медалист (1992 и 1996). Носител на Купата на България (1995).

Срещата ми с къдрокосия любимец на локомотивската публика стана съвсем случайно на столичната централна автогара. Аз се връщах от Габрово, той бързаше да си купи билет за родния Пловдив. Познах го веднага. Почти същият е. Е, качил е някое и друго килце, в косата му са се появили няколко бели кичура, но неизменната усмивка пак е на лицето му... 

- Лазаре, от колко години живееш в Англия и как се озова там?

- Какво те накара да емигрираш?

Веднага, още на следващия ден, ме качиха в първия тим. Предложиха ми професионален договор. За съжаление обаче черна котка ми мина път. От Честърфийлд изискаха жълтата ми карта от БФС, но Николай Гигов - босът на Локо (Сф), не ми я даде. Не ме пуснаха и останах без състезателни права.

Така и не успях

- С какво се занимаваш в Лондон?

Но не съм спрял и с футбола. Въпреки, че вече съм на 48 години, не се давам на младите. Чувствам се отлично, във форма съм. С мои приятели създадохме отбор от българчета и участваме в една от местните лиги. Форматът е 6+1. Отборът ни се нарича Палавник. Играем си всеки понеделник. Представяме се много силно. Имаме едно първо място, както и второ и трето. Екстра ни е отборчето.

- В английската столица има доста силна родна футболна колония. Чуваш ли се с някой от бившите си колеги от терена?

- Ходиш ли на мачове в Лондон?

- Разкажи нещо за своето семейство...

- Защо те повлече хазартът?

Направих много глупости в моя живот, но това със залитането по хазарта беше най-голямата. Машинки, ротативки, рулетка... Почти не излизах от игралните зали и казината... Бях още на 28 години. Виках си: "Айде, има още време да поиграя...". Виж обаче какво стана. Още малко, още малко и парите изхвърчаха.

- Кои бяха твоите идоли като дете?

- Кой е първият ти треньор?

Та там половината бяха все национали. Даже трима-четирима бяха играли на световното първенство в Мексико през 1986-а. Пратиха ме в дублиращия отбор. Оттам ме поканиха в Хеброс и заминах за Харманли. Прекрасни два сезона изкарах в бившия тим на Христо Стоичков. Там беше и Валентин Вълчев, с когото се засякохме и на "Лаута".

Хората ме уважаваха,

два пъти ме избраха в Идеалния отбор на "В" групите - 1989 и 1990 г. После преминах в Спартак (Пд), където старши треньор ни беше Георги Попов - Тумби, а негов асистент - Георги Дерменджиев. Опитен тим - Иван Говедаров, Иван Маринов - Чушката, Сашо Радев...През 1991 г. с "гладиаторите" завършихме на второ място в Югоизточната "В" група. Само Нефтохимик ни изпревари и влезе в "Б" група тогава.

- Какво си купи с първата премия от футбола?

- Колко червени картона имаш в кариерата си?

- Драмов беше известен с това, че държеше изключително много на физическата подготовка. Тренировките при него бяха доста тежки...

- Спомняш ли си дебюта в "А" група?

- Правиш паметен дебют и в пловдивското дерби...

- С набиращите скорост "смърфовете" спечели бронзов медал в първенството и игра в турнира за Купата на УЕФА. Какво си спомняш от сблъсъците с френския Оксер (2:2, 1:7) и италианския Лацио (0:2, 0:2)?

В Пловдив ни измъкнаха големите Аян Садъков и Костадин Видолов, за да стигнем до 2:2, но на реванша буквално ни убиха. Не можахме да пипнем топката, смачкаха ни по всички параграфи. За първи път в кариерата ми тогава се почувствах унизен.

- Как се работи с Иван Вуцов?

- Не мислиш ли, че заслужаваше и шанс в националния отбор?

- Спомням си, че по едно време Томас Лафчис много те искаше в Левски...

- През лятото на 1994 г. преминаваш в новия хит на "А" група - Локомотив (Сф), напомпан с парите на богаташа Гигов. Имаше ли как да му откажеш?

Най-добре се чувствах на терена с Диан Ангелов. Той ми беше и най-добрият приятел. Не мога да подмина Диян Петков, Иво Славчев, Митко Васев...Разбирахме се и с вързани очи, както се казва. Вкарах и гол на ЛЕКС (Ловеч) при победата с 4:0. Сега, от дистанцията на времето, отчитам трансфера си в "Надежда" като огромна грешка.

- Защо мислиш така?

аз се оказах с много пари,

Отделно от това получих и тежка контузия в дербито срещу ЦСКА, което спечелихме с 2:0 и то само дни след онова поражение с 0:8 от Левски. Защитник ми влезе грубо, паднах на рамото си. Оказа се, че съм си счупил ръката. Зверски болки, операция, гипс... Дойде и друго нещастие. Заболях и от хепатит. Половин година не можех да играя. Беше истински ад за мен. Полудявах от това бездействие. Сам - една стая. Стоях и изперквах...

Викам си: "Лазаре, стягай се. Кариерата ти отива на кино." Като не играеш става лошо. (мълчи дълго, въздиша). Оттам животът и кариерата ми тръгнаха надолу. Като вземех заплата, отивах право в казиното, на машинките. Подведох се по лоши работи. Нямах акъл в главата, разбираш ли ме? Нямах акъл. Нямах и човек до себе си, който да ме предпазва от казана, който да ми обяснява, че греша и че това е лош път, по който съм поел... Не ползвах и услугите на личен мениджър, въпреки че навремето доста хора ми предлагаха. Това ми е било грешката. Ама го отчитам чак сега - 20 и кусур години по-късно.

- Многото пари развалят човека, така ли?

- Защо се върна в Локо (Пд)?

- Защо постъпи така?

Кошмарите от миналото вече са зад гърба ми. Хазартът е лошо нещо, брат. Вече го забравих и него. Като нов човек съм. Вече съм се променил и няма никога да повторя старите грешки. Само да сме живи и здрави. Това е най-важното.

- Коя е най-голямата сума, която си профуквал?


Източник: Милен Димитров, в-к "Шоу"