Пациент, лекуващ се от COVID-19 в пловдивската болница "Свети Мина", разказа за състоянието, в което се намира тя в момента. 

"Неудачно е да се провежда лечение в подобни условия", коментират възмутено хората, на които им се налага да бъдат там.

Казват, че се притесняват и дори съчувстват на медиците, които се трудят неуморно за болните от коварното заболяване. Х. И. ще наречем условно пациентът, който ни изпрати кадри от вътрешността на COVID отделението в здравното заведение и помоли за анонимност. Ето какво разказа той пред "Актуално".

"Аз не разбрах кога, къде и как съм се заразил с коронавируса. Имах симптоми и съответно - предположения, но нищо повече. Първите признаци бяха сериозна отпадналост, а след 2-3 дни се появи и лека, но постоянна температура - 37-37,4 градуса. Тя нито падаше, нито се повишаваше в продължение на няколко дни. PCR тестът, който си направих по собствено желание още в деня, когато се появи температурата, показа положителен резултат. И въпреки че имах позитивен резултат, никой от РЗИ не ме беше потърсил към онзи момент. Сам потърсих лекарска помощ.

Със собствен автомобил се придвижих до болницата. Първо, отидох до Инфекциозна, но като видях състоянието ѝ, реших да опитам в Окръжна болница. От там казаха, че само 3 са болниците в Пловдив, които работят с COVID-19 (Транспортна, "Свети Мина" и Инфекциозна). Избрах "Свети Мина". Междувременно, позвъних и на частните болници, но се оказа, че никъде другаде не приемали пациенти с COVID-19.

Стаите в тази болница са с по 5-6 легла. Имат и по 1 или 2 шкафчета, които не стигат за всички и затова ползваме столове, за да подложим храната, когато се храним. Някои стаи имат и климатик, но не е разрешено да се ползва. Отделно е поставено и огледало. Изграден е един санитарен възел, като поне има и топла вода. Леглата, ако може да се нарекат така, са на поне 40 години.

Аз лично не съм очаквал хотелски условия, но в тази болница са меко казано трагични. Още по-абсурдното е, че специализираното отделение за COVID-19 разполага с един лекар специалист и един общопрактикуващ доктор, 2 сестри и 2 санитарки. По-късно се включи и още един лекар - доброволец от Стара Загора.

Шапка им свалям на всички тези хора, защото работят почти без почивка и без никакъв ресурс и стимул. Нямат ножици, химикали - елементарни неща липсват. На втория ден от лечението ми ни казаха, че трябва сами да си осигурим лекарства. Държавна болница, издържаща се от нашите данъци, които вече сме платили?! Ами ако някой няма пари да си закупи лекарствата, какво ще се случи с него?!? Ако няма близки или роднини наблизо, кой ще отиде за лекарства? Направи ми впечатление и това, че от другите отделения отказват да им услужат или съдействат с каквото и да било. Термометрите не работят редовно и не са им напълно изрядни.

Опитват се да ни лекуват с каквото могат - с подръчни материали. Жалкото е, че дори да искаш да си платиш, както и аз исках да си осигуря каквото трябва, нито една болница не искаше да ме приеме, жалко е! Оправдавам медиците, че са прави да търсят това, което им е обещано, но не оправдавам отношението им към пациентите в някои случаи. Нали уж дават клетва? Нали учат за това с години? Като не си готов за това, което ти предстои, защо се захващаш? Още повече, когато им даваш пари в ръцете и те пак нехайстват... Отделението, в което съм настанен и аз, е с 30 легла. Реално има 19 болни и това беше максимумът, който могат да приемат. В стаите имаше по 2-3 излишни легла.

Най-отвратителното е, че всички трябва да ползваме обща баня и тоалетна, която не се заключва. В първите 3 дни от престоя ми нямаше и ток, защото техниците отказват да сменят крушката или фасонката. В крайна сметка, се появи доброволец, който реши проблема. Но дотогава може да си представите каква мизерия и какво неприятно изживяване е едно посещение до тоалетна. Санитарките не чистиха редовно банята или дори да го правеха, то не беше качествено. Отделението няма и работещ телефон. Новозаразените или тези със симптоми звънят на личен номер на докторката и тя слиза в приемната, за да провери потенциалните нови пациенти. През това време горе остава сама някоя от санитарките.

В отделението липсва и апарат за обдишване, ако се наложи. След 2 седмици чакане най-после донесоха и бутилка с кислород, която изглежда сякаш всеки момент ще се взриви. Не мисля, че това са нормални или дори близки до нормалните условия за лекуване на пневмония! Да не говорим, че предвид условията, нищо чудно да се заразиш с друга болест. Според мен, има прекалено много такива лечебници.

Няма смисъл да бъдат толкова много. Вместо това, могат да намалят броя им и да се пренасочат средствата, за да нормализират поне малко условията и качеството на труд и на обслужване. Жалкото е, че въобще е позволено да се стигне до това положение. И тези отгоре го знаят. Затова трябва коренна промяна "за вчера". И хората, които са отговорни за това, да си поемат последствията. От нас зависи! Личният ми опит в подобни ситуации казва, че с мир и доброта нищо не се постига.

Много неприятно впечатление ми направи, че нямат дори пластмасови чаши или прибори. Накрая искам да добавя, че болницата не призна направения ми PCR тест в пловдивска лаборатория. Обявиха го за нелегитимен и след 3 дни в болницата ми взеха нови проби. Призовавам всички: Почувствате ли дискомфорт, ходете на лекар, направете си снимка и се лекувайте адекватно и навреме", препоръчва Х.И.

Covid-отделението в МБАЛ "Св. Мина" с днешна дата е една идея по-добре кадрово обезпечено, отколкото беше миналата седмица, каза пред камерата на Plovdiv24.bg изпълняващият длъжността управител проф. д-р Петър Петров.

До края на миналата седмица е имало двама лекари, които са били на предела на възможностите си, заради невъзможността да излизат в почивка. Към екипа се е присъединил доброволец, който ще бъде на половин щат, а днес е пристигнал и лекар с добър опит от Стара Загора на пълен щат. 

От изпратените от общината пет медицински сестри само една, след дълги разговори и убеждения, се съгласила да работи в "Св. Мина". "Аз лично гледам да им давам пример, влизайки всеки ден в Covid-отделението. Да видят, че не е толкова страшно, че там са едни нормални пациенти, които просто искат нормални грижи" - коментира управителят.

Covid-отделението е обезпечено с обезопасителната екипировка благодарение на  община Пловдив и частни дарители. 

Проф. Петров каза, че ще се яви на конкурса за титуляр на поста управител на болницата, защото смята, че има възможност да бъде спасена. Припомняме, че  процедурата ще бъде стартирана на сесията на пловдивския Общински съвет утре.

"Моята амбиция е да превърнем МБАЛ "Св. Мина" в добре работещо здравно заведение, добре обезпечаващо пациентите си с медицинска услуга, добре обезпечаващо медицинските си кадри финансово и овъзмездяващо труда им и генериращо малка печалба, която да може да реинвестира в нова апаратура и оборудване в името на качествена медицинска услуга. И, разбира се, генериране на никакви нови задължения" - посочи управителят. Той е убеден, че здравното заведение може да бъде изкарано от състоянието, в което е в момента.