Днес феновете на Ботев започват за пореден път протестни действия срещу собственика на клуба Димитър Христолов, срещу законите в РБългария, както и срещу морала на хората в страната ни, които имат ВЛАСТ. Жълто- черните запалянковци се противопоставят на един продължаващ вече десетилетие духовен атентат, демонстрирайки уникална гражданска позиция.

В Испания управлението на футболните клубове се регулира от широка обществена коалиция. Достатъчно е феновете, идващи на стадиона, да размахат белите кърпички в два поредни мача и условията за промени са налице. В останалата част от цивилизована Европа общественото мнение е коректив за стопанисването на един футболен отбор.
Как феновете у нас да реагират срещу демонстративно подигравателното отношение от собственика на... техния футболен клуб?

Да разчитат на морала на Президента е загубена кауза. В конкретния случай охлювчето Митьо се е скрило дълбоко в крумовската си черупка и излиза от там, само за да усети фенското недоволство под формата на някое и друго яйце или паве. От човек, загубил чувството си за самоуважение може да се очаква само поредната вандалска постъпка с историята и името на клуба.

Запалянковците имат и друга възможност- да тръгнат срещу закона, т.е. срещу правото на човек да се разпорежда както намери за добре с онова, което притежава. Дали имат право? Какво значение имат безмислените изписани листи наречени българско законодателство, или липсата на такива? Няма нищо по- грозно от ампутираното човешко съзнание и всеки, който се опитва да съхрани духовната си идентичност е в правото си.

Феновете на Ботев Пловдив са една от малкото живи единици на обществото ни група от хора, които намират мотивация да се бунтуват срещу абсурдната несправедливост наречена собственост на футболен клуб, срещу несъстоятелността на българския ФУТБОЛ. Великолепният филм на Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер" завършва със следните думи: „... който спаси един човешки живот спасява целият свят...". Не зная дали драматизмът на това изречение е актуален за ситуацията в Ботев Пловдив, но съм сигурен, че спасяването на един футболен клуб ще бъде начален сигнал за всички останали спортни дружества тънещи в мизерията на посредствеността.

КАНАРИ, всичко е в ръцете ни!