© Plovdiv24.bg

- Г-н Какалов, играли сте в пловдивското дерби като футболист на Ботев. Как ще коментирате мача от ХV кръг като страничен наблюдател?
- Получи се добър мач. Двата отбора отбелязаха 4 гола, което е добър резултат за българските стандарти. Като цяло двубоят бе добър и интересен, но това е от позицията ми на фен. Мисля, че равенството е реалният резултат.

- Изкарахте шест месеца в Динамо (Минск). Каква според вас е разликата между беларуския футбол и българския?
- Огромна. Те подхождат много професионално към задълженията си. Това се наблюдава на тренировките и после на терена. Всички в местните клубове се раздават много и тренират здраво. При нас нещата като че ли не стоят точно по този начин. Нас, българите, повече ни мързи. И тук футболистите се раздават, но не по този начин, по който го правят играчите в Беларус.

- БАТЕ Борисов отстрани Левски за Шампионската лига. Вие гледахте ли двубоя?
- Гледах го. Естествено, бях за сините. Все пак съм българин. БАТЕ обаче надиграха Левски и в крайна сметка ги отстраниха. Левски може да е по-добрият отбор, но футболът е игра на голове и никой не помни добрата игра, а крайния победител.

- На какво се дължи доброто представяне на беларусите в Шампионската лига?
- Те играят много дисциплиниран футбол. Тактически са много добре построени. Гледах наживо мача им с Ювентус. В първите 30 минути те тотално надиграха италианците. След това допуснаха отпускане, но резултатът, който постигнаха, също е добър.

- Какво липсва на българския футбол?
- У нас се подхожда непрофесионално, а искаме да постигаме успехи. Не мога да си обясня защо така се получава. Явно балканският манталитет ни пречи.

- Преди влизахте в остри пререкания със съдиите и получавахте много картони. В Динамо поуспокоихте ли се?
- Да. В Динамо имам само един жълт картон в 10 мача и той не е за пререкание, а защото избързах с изпълнението на един фаул. Целият ми престой там бе крачка напред. Научих се да се държа професионално.

- Има ли Динамо добра база?
- Динамо има една голяма база за подготовка. Освен това разполагат със седем затревени игрища и едно с изкуствена настилка. Имат и специална база, в която играчите спят и се хранят. Там отборът се събира на лагер три дни преди всеки мач. Тревното покритие на стадионите в Беларус се поддържа отлично въпреки лошите атмосферни условия. Държавата е собственик на стадионите и се грижи за тях. Хората искат футболът им да върви нагоре и правят всичко необходимо.

- Къде искате да играете и имате ли оферти от някой отбор?
- Никой не ме е търсил за преговори, така че не мога да коментирам. Иначе искам да играя в ЦСКА. Червените са доказан отбор и съм убеден, че ще станат шампиони тази година.

- Търсили ли са ви от бившия ви клуб Ботев?
- Нямам представа за новите собственици на клуба. Говорих с Боби Димитров и треньора. Всичко е въпрос на преговори между ръководството и мениджъра ми. Не искам да бързам да говоря за евентуален мой трансфер в който и да било отбор. Със сигурност няма шанс да отида във Вихрен или Локомотив (Пд). За мен Локомотив не съществува като вариант. В Пловдив има само един отбор и той е Ботев.

- Вие и Георги Христов водихте нападението на Ботев. Защо вие не се наложихте в Динамо, а той не успява засега в Левски?
- Моят случай и този на Жоро са коренно различни. Аз получих една контузия, която ме извади от терените за 3 месеца. Отидох в Динамо неподготвен. Наистина, направих 4 мача на високо ниво, но после се чувствах некомфортно заради изоставането ми в подготовката. Не можех да издържам на темпото и имах сили само за 15-20 минути. За мен този период беше много труден. Говорих с ръководството на Динамо, казаха ми, че разчитат на мен. После смениха треньора и новият се отказа от мен. Така се стигна и до раздялата ми с Динамо. Животът продължава. Жоро е много добър футболист, но мисля, че около него се насъбра огромно напрежение. Той отиде в Левски, където имат големи очаквания. Талантлив е и мисля, че много скоро ще се наложи в тима и ще стане голмайстор на отбора.

Източник: в. "7 дни спорт"