 © Plovdiv24.bg |  |
Срещу Локомотив (Сф) Павле Делибашич показа защо в Локомотив проявиха търпение и го чакаха 6 кръга. В първия си мач като титуляр нападателят вкара 2 гола . В крайна сметка пловдивчани победиха 3:2 в първия мач на новия стар треньор Аян Садъков. 29-годишният Делибашич има богат опит. Играл е в Сърбия, Босна и Херцеговина, Китай и Гърция.
- Павле, отскоро сте в Локомотив. Свикнахте ли вече с отбора?
- Тук съм от 15-20 дни, чувствам се отлично. Всички в клуба ме приеха много радушно - ръководството, треньорите, футболистите и не на последно място, феновете.- Дълго време чакахте да получите виза. Как ви се отрази това?
- Бях много нервен. Имах договор, а не можех да играя. Стоях в Белград и чаках. Тренирах сам, но не е същото. Изгубих доста време, 6 кръга. Ако бях тук, можех да играя, да вкарам още. Кой знае? Заради това ми беше и тежко срещу Локомотив. Много съм щастлив, че успях да вкарам още в първия си мач. И то два гола. Успехът е ценен, защото е срещу един от добрите отбори в България. А и допреди мача с нас съперникът имаше най-добрата защита. Треньорът им също е добър. Не познавам лично Драган Окука, но знам много за него. Той е име у нас, беше треньор на младежкия национален отбор. Знае как се постигат успехи.
- Играхте и срещу Славия в предишния кръг.
- Тогава влязох резерва в края. Този мач не си го броя.
- Как се стигна до трансферa ви в Локомтив?
- Най-голямата заслуга е на Драган Канатларовски. Той настояваше да бъда привлечен. Тренирах два дни с Локомотив на лагера в Банско лятото. Тогава обаче не се разбрахме и се прибрах в Белград. След около 20 дни подновихме преговорите и подписах. И се почна голямото чакане
- Канатларовски ви взе, но вече не е треньор.
- Жал ми е, но това е футболът. Понякого един футболист минава през няколко треньори в един отбор. Благодаря на новия треньор. Той ми даде шанс да започна още от първата минута. Това значи, че ми има доверие.
- Знаехте ли нещо за Локомотив, преди да дойдете в Пловдив?
- Чувал бях някои неща. Знаех, че са играли с ОФК Београд и са ги отстранили от турнира за Купата на УЕФА. Честно казано обаче, не знаех, че Локомотив е шампион на България за 2004 г.
- Усетихте ли вече подкрепата на феновете?
- Феновете на Локомотив са нещо особено. Като тях няма други, това си говорим и със сънародника ми Милан Милутинович. С него дойдохме  © Plovdiv24.bg | |
заедно в Пловдив. След загубата от Славия в миналия кръг феновете не ни порицаха. Напротив, казаха, че ни вярват и ще бием в другите мачове.
- Президент на клуба е жена. Как се отнасяте към този факт?
- Не познавам лично г-жа Галя Топалова. Какво като е жена? Може би пък точно поради това клубът печели повече симпатии.
- Взехте №9 в Локомотив. Той е особен за всеки нападател, но и тежи.
- Обичам деветката. Тя ми носи късмет. В който отбор съм играл с този номер, съм се представял много добре. Така беше в Чакирички, така беше и в Китай. В Гърция обаче не играх с №9 и не съм доволен от престоя си в Калитеа.
- Харесва ли ви в България?
- Да, защото е много близо до Сърбия. Роден съм в Косовка Митровица, но живея в Белград. Мога бързо да си стигна у дома. А и езиците си приличат. Има общи думи. В Гърция и Китай ми беше много трудно. Аз говоря английски, те - не. Трудно общувах.
- На кой отбор в Сърбия сте привърженик?
- На Цървена звезда, разбира се. За мен този клуб е №1. Най-добрият в Сърбия, а и на Балканите. В момента може Партизан да е в по-добра форма, но Звезда има по-големи успехи. Беше и европейски шампион. Аз съм дете на Цървена звезда
- Колко време бяхте в клуба?
- От дете до юноша. В сезона 1995/96 г. вкарах 58 гола за юношите на Звезда. Това е рекорд в историята. Горд съм, но ми е мъчно, че не попаднах в първия отбор. Вместо в него ме пратиха в Раднички (Крагуевац), Спартак (Куботица). След това бях в Леотар и Требиние от Босна и Херцеговина.
- Какво знаехте за българския футбол, преди да дойдете у нас?
- На всеки футболен човек първата му асоциация при споменаването на България е Стоичков. И Лечков също. От клубните отбори знаех за ЦСКА и Левски. Това е нормално.
- Харесвате ли други спортове?
- Естествено, аз съм спортен човек. Ако не беше спортът, не знам какво щях да правя. Това мога и това правя.
- Сърбия е много силна в колективните спортове. На какво се дължи това?
- Не може да се отговори така лесно. Трябва да питате някой човек, който прави по-задълбочени анализи. Но истината е, че в последните години бележим известно отстъпление. Когато бяхме Югославия, наистина бяхме много силни във всички отборни спортове. Сега бележим известно отстъпление и в баскетбола, и във футбола. Но съм сигурен, че скоро пак ще си върнем позициите.
Източник: в. "7 дни спорт" |
Зареждане ...
