© Facebook виж галерията

Таня, какво е усещането за една крехка жена да е част от водовъртежа в родния футбол. Налага ти се често да съдийстваш в т. нар. селски групи, където всеки знае, че не е най-приятното място за практикуване на твоята професия?
- Усещането е както сам си го направиш. Преди всичко, за да си съдия трябва да имаш стабилна психика. Не само на терена, а най-вече като човек. Да не се влияеш от неизбежниите простотии, които излизат от устите на играчи и публика. Определено тази работа не е за всеки - при 40 градусова жега, при адски студ и сняг - трябва да си там и да реферираш.

Кой или какво те запалиха, за да се захванеш с нещо, което се счита за чисто мъжка професия?
- Сама се запалих, защото от малка обичам футбола и детайлите около играта. Всичко стана съвсем случайно. Разбрах, че има курс за съдии и се записах. После се видя, че мога да се справям успешно и така нещата се наредиха. Искам обаче да направя една корекция - футболното съдийство у нас за съжаление не е професия. Макар че трябва да бъде. Засега е платено хоби.

Мъжете-съдии трябва редовно да покриват определени физически тестове. Интересно при вас жените - за колко секунди, например, е необходимо да пробягвате 100 метра или пък колко лицеви опори трябва да правите за минута?
- И за нас жените, както и за мъжете, са задължителни нормативи, които трябва да покриваме често. Преди беше тест на "Купър". Сега покриваме бегови отсечки. Тичаме 20 пъти по 150 метра. Условието е да не падаме под 35 секунди на отсечка. Между бяганията имаме право на 40 секунди почивка. Освен това спринтираме -6 пъти по 40 метра. Това е в общи линии - натоварванията и нормативите са различни за различните дивизии, в които съдията реферира.

Била си реферка на срещи на Ботев, Локо (Пд) - кой е най паметният ти мач, с който се гордееш най-много?
- Безспорно това е мачът Ботев (Пд) - Марица(4:0) - пловдивско дерби с голям заряд. Мачът бе от първенството на Югоизточната "В" група. Игра се пред около 7000 души. Помня, че атмосферата бе наистина уникална. Гордея се, че участвах в този мач и се справих на отлично ниво. Доказателството е, че след срещата и от двата щаба получих поздравления и признание.

Преди време колежката ти Лилия Думбалакова бе ударена и унизена от футболист. Защо според вас мъж си позволява подобна гавра с дама?
- Ужасен инцидент, за който трудно се говори. Разбрах за него от медиите и ми стана тъжно. Това не е мъжкарска постъпка. Никой няма право да си позволява подобна агресия срещу жена. По никакъв повод. Причината е, че в долните дивизии надделяват емоциите. Играчите излизат на терена пренавити. Ако ги срещнете в ежедневието - те ще бъдат кротки агънца, но на стадионите озверяват. Просто не издържат емоционално. Агресията и обидите са нещо нормално за аматьорския футболв България. Това е ясно на всички. Да посегнеш обаче на жена е недопустимо. Никога не съм очаквала, че може да се стигне до подобна гавра.

Ти била ли си обект на агресия по време на мач?
- Чак на нещо крайно - не. Естествено - случвало се е да ме псуват и да се заканват вербално. Строра съм и сигурно респектирам с това. Не помня кой мач свирех, но един фен нахлу на терена и ми потърси обяснение Отправи ми и заплахи. Не мръднах от мястото си и му казах, че ако каже още една дума - ще прекратя срещата. Той се успокои и се върна сред публиката.

Някой плаши ли се от пробив на жени съдии, след като не се разчита на вас при професионалистите - поне в "Б" група?
- В България има отлични реферки. Справяли са се добре винаги. И аз не знам защо не им се гласува доверие поне на ниво "Б" група като странични съдии примерно. Това обаче е решение на органите в БФС и трябва да се съобразяваме с него.

Занимаваш се и с баскетбол, как намираш време за толкова ангажименти?
- С баскетбол вече се занимавам само любителски. Иначе мога да се похваля със сериозна кариера в играта с оранжевата топка. Дълги години изкарах в "Марица". Треньорка ми е била и великата Петкана Макавеева. Имам 7 златни медала в републикански първенства за девойки. 2 тежки контузии със скъсани връзки на колената обаче ме накараха да зарежа баскета. Даже след това се отвратих от него и дълги години не го гледах и по телевизията. Сега го практикувам рядко, защото отскоро пак се записах в университета и наистина почти нямам свободно време.

Случвало ли се е футболист да те хареса и да ти поиска телефонния номер след мач?
- Случвало се е. Телефонният номер се срамуват да ми искат, но ме намират във Фейсбук и ме бомбардират със съобщения. Трудно поддавам обаче. Признавам си, че нямам против да имам връзка с футболист, но не на всяка цена.

Разкажи повече за придобилата популярност случка, когато целия национален тим на Аржентина по волейбол се е влюбил в теб и не са те пуснали преди да се снимате за спомен?
- Аржентина гостуваще във Варна за 2 мача срещу България в Световната лига миналото лято. Бяха отседнали в "Гранд Хотел Варна". Аз пък бях там на "Спартакиада" по баскетбол. Там се засякохме. Държаха се с мен изключително дружелюбно и позитивно - допаднахме си. Дори ме поканиха да гледаме заедно финала на Копа Америка. В него Аржентина игра срещу домакина Чили и падна след дузпи. Волейнационалите изживяха футболната загуба много тежко.

Имаш ли любим футболист и отбор в чужбина, в България едва ли ще си признаеш - дори да имаш?
- Като малка бях от Милан, но постепенно наклоних везните към Ман. Юн. Любим играч нямам, но на външен вид ми харесва сърбинът Неманя Видич.

Познаваш се с много от футболистите и шефовете на клубове - защо, според теб, играчите често не спазват дисциплина и режим, а босовете не спират да се карат помежду си?
- Имам наблюдение, че има съвестни играчи и такива, за които режимът не е от значение. Това е до съзнанието на професионалиста. Когато нарушават режима - това е защото приемат, че нивото у нас е ниско и нямат шанс за нещо голямо.