Петър Зехтински - Зико е възпитаник е на детско-юношеската школа на Ботев - треньор Косю Енчев. През 1969 година с отбора на "Тримонциум" е победител в турнира "Футболна смяна", а през 1974 година е в отбора на Тракия - юноши (старша възраст), завоювали първата републиканска титла за клуба в тази възрастова група. В представителния отбор на Ботев играе от 1975 до 1991 година. През сезона 1986/87 година играе в Омония Кипър (30 срещи). С преминаването си в този отбор той става първият състезател на ФК Ботев, сключил професионален договор с чуждестранен отбор.

Истински прелом в играта му настъпва, когато старши-треньор на отбора става Динко Дерменджиев. В лицето на Петър Зехтински той вижда и налага онази фигура, която ще реализира собствените му виждания за модерната игра на отбора на Ботев. Много от прословутите контраатаки на "жълто-черните" се зараждат след негови подавания в дълбочина. Майстор е и на изпълнението на преки свободни удари.

С отбора на Ботев участва в 351 срещи в "А" РФГ, в които бележи 39 гола. Печели Купата на Съветската армия за 1981 година, сребърните медали през 1986 година и бронзовите медали за 1981, 1983, 1985 и 1988 година. Финалист за Купата на България за 1984 и 1991 година. Шампион е на Кипър с Омония за 1987 година. С екипа на Ботев участва в около 70 официални и приятелски международни срещи (10 гола), в около 125 контролни срещи (20 гола) и в 70 срещи за КСА и КБ (10 гола).

Има 7 срещи в "А" националния отбор (1 гол), 5 срещи в олимпийския отбор, 7 срещи в младежкия национален отбор (до 23 години) (2 гола) и З срещи в "А" юношески национален отбор (до 18 години). Обявяван е 3 пъти (1983, 1984 и 1989 година) за футболист № 1 на Пловдив. През 1981 година е удостоен със званието "майстор на спорта".