© виж галерията

Въпреки, че в класа на българите (RC4) имаше само пет автомобила, конкуренцията в него бе на много високо ниво. Останалите състезатели в класа бяха единствено от Турция и познаваха трасетата много добре, а автомобилите на повечето от тях (всички също бяха зад волана на Форд Фиеста R2) бяха обслужвани от отбора "Форд Тийм Турция", чиито собственик е добре познатия бивш пилот и специалист Сердар Бостанджъ. Всъщност неговият син Мурат Бостанджъ спечели последото издание на рали България седмица по-рано.

Рали Босфора е много тежко състезание, изискващо перфектно владеене на автомобила и отлична физическа кондиция. Пилотът на АСК "Пловдив" Георги Гераджиев бе наясно с това от участието си в ралито през 2014-та като за тази година, заедно с навигатора си Георги Гаджев, вече знаеха какво да очакват и бяха по-добре подготвени.

Големият проблем освен променливите условия по специалните етапи е и високата влажност, примесена със субтропичния климат, които са много тежки за организма и най-вече за концентрацията по време на етапите: "Често на таблото на колата ми изписваше над 60°C, което, комбинирано с негоримите бельо и екип, които сме задължени да носим, беше адско усещане", коментира пилотът.

Ето как премина състезанието през погледа на Георги Гераджиев:

"Първият ден започнахме с премерена атака на откриващия специален етап (СЕ) Дениз 1 (13,70 км), но на него имах голямо пързаляне в задната част на колата, което в средата на етапа се засили още повече, заради което и опитах да финиширам без по-сериозно изоставане. Не знаех какво да очаквам нито от колата, нито от трасето, тъй като в сравнение с миналата година сега пътищата бяха в доста различно състояние, така че след етапа не промених нищо по колата. На СЕ 2 Мударлъ 1 (23,31 км) пързалянето отзад стана постоянно и разбрах, че ще загубим още време. След финала на етапа реших, че трябва да променя настройките отзад. На СЕ3 Оручоглу 1 (13,74 км) колата се подобри и атакувах повече. В сервиза разбрахме за грешка в задните гуми, допусната още в началото на деня, и това ми даде повече увереност и шанс за атака във второто преминаване през етапите.

На СЕ4 Дениз 2 атакувах и бяхме по-бързи и с по-изчистени траектории. На СЕ5 Мударлъ 2, като най-дълъг етап за деня, знаех, че това е моя шанс за доближаване до лидерите и атакувах силно. В началото на етапа обаче допуснах две грешки, като и на двете имах късмет, че не ударих колата. Следваше най-силната ми част - спускането...но там започнах да застигам колата пред нас, макар и да стартирахме през 2 минути. Последваха много трудни километри до финала на етапа - през почти цялото спускане карахме в мъгла от прах и мислех, че някъде просто ще излетим от пътя. Имахме няколко момента на тотална дезориентация и просто не ми се вярваше, че в рали от такъв ранг организаторът може да допусне такава грешка в стартовия ред (по-бърз екипаж да стартира зад по-бавен). Поради тази причина тук можехме да изгубим всичко. Още за следващия етап, въпреки че той беше значително по-къс, помолихме организаторите да стартираме на 3 минути интервал след колата пред нас. Това ни помогна много, но пък и тук нямахме късмет, тъй като екипажът, който застигнахме, сега спука гума, заради което в последния километър го настигнахме отново. Все пак обаче, благодарение на допълнителната 1 минута, не загубихме почти никакво време.

В края на първия ден равносметката беше, че за да се спечели едно рали в по-сериозна конкуренция, всичко трябва да е повече от добре - гуми, настройки, концентрация, записки, екип! Всъщност, след като осъзнавах къде и колко време сме загубили, бях спокоен, че съм четвърти - на около 1 минута зад първия в класа ни до онзи момент Ферхат Танръбилир. За момента бяхме бързи в първото ни участие на това невероятно рали с новия ни автомобил Форд Фиеста R2 и само малшанс ни спря от по-предно класиране за деня!

Вторият ден знаех, че трябва да карам тактически, за да можем да имаме шанс за по-предно класиране. На първия и най-къс за деня етап СЕ7 Кадълъ 1 (9,05 км) бях с добро темпо. Колата имаше лек проблем със спирачките, защото педалът беше по-мек от обичайното. В най-дългия и решителен етап на ралито СЕ8 Гьочбейли 1 (24,30 км) нямахме проблеми и това беше много добра новина. Имахме "балон" на задна дясна гума, но продължихме така и в следващия етап СЕ9 Улупелит 1 (12,23 км).

Жегата вече беше нетърпима и неописуема. След всеки етап имаше турски екипажи, налягали по земята, за да нормализират пулса си и да поемат въздух. Колкото повече наближаваше финалът, толкова по-тежко ставаше.

В сервиза оправихме спирачките и подбрахме гумите за последната серия от етапи - вторите минавания по вече изброените Кадълъ, Гьочбейли и Улупелит. Трябваше само да ги завършим, но както често става при мен - колкото повече етапи минават, толкова по-бърз ставам. Нямах напрежение на плещите си и не спирах да давам газ, като времената се подобряваха. Имахме и някои критични моменти - на СЕ10 Кадълъ 2, например, скочих неочаквано преди един ляв завой и ударих дясната част от колата. Имах късмет, че не спуках гума. На СЕ 11 Гьочбейли 2 вече се бяха образували познатите от миналата година коловози, изровени от автомобилите по време на първото минаване по етапа, но успяхме да се предпазим от проблеми и остана последният скоростен етап от ралито СЕ12 Улупелит 2. Вече бяхме само на 5,9 секунди от второто място в класа ни. На последния етап карах с надеждата именно да стана втори и отново атакувах, но не на максимум. Беше неописуемо! Успяхме да изпреварим един от най-бързите турски млади пилоти Будра Баназ с невероятните 20,5 секунди само в последния етап. Така ставахме 2-ри в класа ни, 2-ри от автомобилите с един двигателен мост и общо 6-ти в генералното класиране!

Бих искал да благодаря на всички, които ни подкрепяха в това тежко изпитание и които спомогнаха за този страхотен резултат!"

Като Пловдивски екипаж страхотното представяне на Гераджиев/Гаджев в Турция е една прекрасна реклама за град Пловдив в лицето му на Европейска столица на културата 2019!

Единственото друго българско участие на Рали Босфора бе това на Екатерина Стратиева с навигатор Юлияна Нийрфаш от Унгария. За съжаление на двете дами обаче колата, с която щяха да стартират (Субару Импреза WRX), получи повреда в скоростите преди ралито и така българо-унгарският екипаж не успя да вземе участие в турското състезание.

Победител в общото крайно класиране стана турския пилот Мурат Бостанджъ, следван от сънародника му и негов съотборник Орхан Авджъоглу (и двамата с Форд Фиеста С2000). Трети се нареди представителят на Обединените арабски емирства Рашид Ал-Кетби с Форд Фиеста R5.

В генералното класиране Гераджиев/Гаджев се наредиха на 6-то място, което е най-силния международен успех в рали дисциплината за български екипаж през този сезон!

Пловдивчаните също така станаха и 2-ри в класирането за автомобилите с един двигателен мост.

Следващото състезание в плановете на Гераджиев/Гаджев е Рали Сливен, което ще се проведе на 04-06 Септември 2015.

Рали Босфора 2015 - крайни резултати в клас RC4:

1. Юмит Кан Йоздемир/Авшин Байдар (Форд Фиеста R2) - 2:17:38.8
2. Георги Гераджиев/Георги Гаджев (Форд Фиеста R2) - 2:18:45.0 (+01:06.2)
3. Бугра Баназ/Бурак Ерденер (Форд Фиеста R2) - 2:18:59.6 (+ 1:20.8)
4. Серпил Пак/Сонер Йомюрлю (Форд Фиеста R2) - 2:38:18.4 (+ 20:39.6)
5. Ферхат Танръбилир/Бурак Кочохглу (Форд Фиеста R2) - 2:51:34.8 (+ 33:56.0)