Стойко Сакалиев е роден на 25 март 1979 година в Бургас. Започва кариерата си в Черноморец, преминава през Нафтекс и през 2004 година стига до ЦСКА. През сезон 2005/06 вкарва 10 гола и става водещ голмайстор на ЦСКА. Премина под наем в Локомотив тази есен, след като не успя да се наложи в състава на Стойчо Младенов.

Блиц интервю:

- Как оценявате представянето си през 2007-а?

- Труден момент беше когато нямах възможнст да се докажа в ЦСКА, тъй като не ми гласуваха доверие. Хубавото е, че стана така, че дойдох в Локомотив Пловдив и благодарение на Локомотив почнах пак да играя и лека полека да си връщам формата, в която трябва да бъда, но мисля, че има още какво да се желае.

- Оптимист ли сте за своето бъдеще и това на Локомотив?

- Ако евентуално някой добър отбор от чужбина ми предложи добри условия, бих приел. Но ако няма, се съобразявам с това в момента.

- Къде ще прекарате коледно-новогодишните празници?

Голяма част от футболната общественост в Пловдив подходи доста скептитично при идването на Сакалиев. Всички очакваха високомерна примадона с много притенции и малка заслуги на терена. Всички бяха категорично опровергани. Сакалиев доказа, че е професионалист и се раздаваше във всяка една секунда докато бе на терена. Много пъти когато излизаше на смяна трудно се движеше от максималното изтощение.

Бургазлията не крие своите симпатии към ЦСКА, но показа огромно уважение към клуба който го храни. Безспорно доказателство бе факта, че без да се замисли на практика унищожи възможността да се завърне при „армейците" излизайки да играе срещу тях за Купата. Сакалиев безспорно е едно от преоткритията на сезона и постепенно навлезе в познатата добра форма, позната от престоя му в Нефтохимик.

Мнението на специалиста - Стоян Грозлеков, lportala.net:
Приет с недоверие и скептицизъм, за отрицателно време Стойко показа, че от него си мирише на футбол, класа и зрялост. Очакванията, че на Лаута ще цъфне "примадона" от която ще смърди на високомерие и лайв стайл както на терена, така и извън него се оказаха безпочвени. Играта на Локомотив нямаше да е същата без играта на Сакалиев, най-вече в повечето мачове, когато щурмувакът Явор Въндев бе извън строя. Двамата с Камбуров се оказаха без алтернатива в нападението и оформиха най-добрия атакуващ тандем, който Ясен Петров можеше да извади тази есен.

Това, за което Сакалиев може да съжалява, че има повече греди, отколкото попадения в противниковите врати. Както и да бъде оценен, то ще е с поне един пункт по-надолу, заради факта, че софийските медии без притеснение показват непрофесионалната си наглост да интервюират като по сценарий Саката и разбира се без да пропуснат възможността да го питат за неговия ЦСКА. Оттам нататък е видно, че нападателят не крие, но и не парадира със симпатиите си в червено. Може би е по-мъжко така, отколкото да "обърне плочата" и да се врече във фалшива черно-бяла вярност. Достойнствата му за Локомотив са на терена, а за точно там се пита в анкетата.