| Карло Анчелоти: Ще идвам в България всяка година |
|
|
 © Plovdiv24.com |  |
|
Да направиш интервю с толкова успял човек във футбола като Карло Анчелоти, сигурно е мечта за всеки един спортен журналист. Но да я осъществиш, не е толкова лесно даже когато треньорът на Милан е дошъл на крака в България. Защото да се откраднат пет минути от времето на Анчелоти е наистина трудна задача.
След упорито преследване на Анчелоти по време на неговото посещение в Пловдив накрая успявам да го заговоря, докато той разглежда Античния театър в Стария град. "Не, не мога, защото нямам време", дърпа се Анчелоти. Но след намесата на президента на Ботев Димитър Христолов и вицепрезидента на ДАМС Веселин Маргаритов, които обяснили на треньора, че ще говори пред най-големия спортен вестник в България, Карло най-накрая капитулира.
Интервю с Анчелоти насред Античния римски театър в Пловдив е нещо незабравимо. Всъщност треньорът се чувства като у дома си. Рим е любимият му град, в който, както и в Стария Пловдив, има седем хълма и много исторически забележителности.
Досега играчите на Милан наричаха Анчелоти мистер, сега, когато той е вече доктор хонорис кауза, вече могат да се обръщат към него с "професоре". "Шегата настрана. Момчетата могат да ми викат както искат. Важното е да правят това, което им кажа."
- Синьор Анчелоти, на кого бихте искали да посветите тази почетна титла?
- Искам да посветя титлата на моята покойна майка Чечилия. Още като бях малък, тя искаше да ме види дипломиран. Аз обаче вече бях избрал за професия футбола и не ходех на училище с голямо удоволствие. Тази диплома е за нея и за баща ми Джузепе. Никога не ми е доставяло удоволствие да уча. Но от опит разбрах, че за да успееш, трябва да разбираш нещата, да ги изучаваш, да познаваш необходимото. По тази причина съм много взискателен към моите деца. Искам те да продължават напред с учението и съм доволен, че ме разбират и са съгласни.
- Защо точно комуникации и спорт?
- Спортът, естествено, е моята работа. А комуникациите са основата на това, което върша. Диалогът за мен е фундаментален. Говоря с футболистите, с журналистите, с ръководителите. И се уча. Представете си, ако не бях послушал Пирло, когато той поиска да играе като плеймейкър... Той направи добре, че го предложи, а аз направих добре, че го послушах.
- Какво ще запомните от България?
- Това, което най-много ме впечатли, е ентусиазмът на хората, които се срещнаха с мен. Накараха ме да се чувствам важен, значим. Това ме развълнува дълбоко.
- С кое нещо в живота ви се гордеете най-много?
- Има много неща. Не само във футбола. Защото животът не е единствено футбол. Вярно, постигнал съм много успехи в професията си. Но това носи удовлетворение само когато работиш с желание и ентусиазъм. Най-много се гордея със семейството си, децата, приятелите, които имам. Естествено, и с тази диплома, която получих тук, в Пловдив. Фактът, че получих такова признание в чужда страна, сам по себе си е голям успех и повод за гордост.
- В дългата си кариера на треньор някога имали ли сте интерес към някой български футболист, когото сте искали в своя отбор?
- Разбира се. Напоследък следихме отблизо Димитър Бербатов. Той е чудесен нападател. Но впоследствие решихме да привлечем друг футболист (б.р. - бразилския талант Пато).
- Какво ви спря? Високата цена или нещо в качествата на футболиста?
- Със сигурност не става въпрос за парите. Просто решихме, че Бербатов няма да пасне достатъчно добре на стила на Милан. Въпрос на специфични качества. Не казвам, че той е слаб футболист.
- Ще дойдете ли отново в България? Не само за подобни важни за вас събития, а и като турист?
- Разбира се, че ще идвам. Ще изнасям лекции в пловдивския университет поне веднъж годишно. Ще говоря с колегите треньори от България, ще преподавам на студентите. Още през май планирам отново да бъда тук.
- Какво бихте пожелали на нашите читатели?
- Да подкрепят Милан. Да бъдат живи и здрави и да имат много успехи.
Интервюто е на в."7 дни спорт".
Зареждане ...
