Хенинг Паул Якоби е първият германски футболист в историята на третодивизионния клуб Атлетик (Куклен). Юношата на Шалке 04 се присъедини към "баските" в началото на втория дял от миналия сезон, но бързо се превърна в основен играч на тима.
Той се съгласи да даде интервю за Plovdiv24.bg, в което разказа за себе си, за това как са го приели в Куклен, както и за целите на отбора преди старта на сезона в Трета лига - Югоизточна група и неговите лични амбиции.
Здравей, Хенинг! Да започнем оттам, как да те наричаме - Хенинг, Паул или Якоби?
Това са трите ми имена, но приятелите ми казват просто Хенинг.
Свикна ли вече с обстановката в Атлетик (Куклен), как те приеха в отбора?
От началото на януари тази година съм в Атлетик (Куклен). Клубът ме прие изключително добре и до този момент се чувствам прекрасно. Сега се подготвяме за новия сезон. Мисля, че имаме добър тим, с талантливи млади футболисти и отлична организация от страна на ръководството. Има сериозна конкуренция в отбора и аз съм на мнение, че разполагаме с играчи, с които да преследваме по-предни места в класирането.
Ти лично доволен ли си от представянето си през миналия полусезон?
Мисля, че можеше и да е по-добре. За мое съжаление, получих няколко контузии и затова изиграх общо 15 мача за Атлетик, в които отбелязах 6 гола.
Коя е любимата ти позиция на терена?
Най-добре се чувствам в средата на терена, зад централния нападател. Както казваме в Германия – на позицията на номер 10. Също така ми харесва да съм на върха на атаката, но естествено, че ще се съобразявам с треньора и ще играя там, където той ми каже.
Като стана дума за треньор, сега отборът е с нов наставник в лицето на Стефан Генов. Лесно ли свикна с изискванията и указанията му?
Много добре се чувствам и имам усещането, че ще ни подготви отлично за новия сезон. Вижда се, че той има огромен опит. Тренировките му са доста интензивни и натоварващи. Изключително организиран е и знае във всеки един момент какво да направи.
Какво очакваш от себе си през новия сезон, имаш ли някаква лична цел?
Искам да помогна с каквото мога на отбора да вдигне нивото си и да завърши първенството на по-предна позиция, в сравнение с миналия сезон. Ще се радвам, ако вкарам повече голове, но искам изрично да уточня, че за мен не е толкова важно аз да бележа, а отборът да печели мачовете си. Миналия сезон приключихме на 12-о място, но се надявам добрата енергия и качеството, с което разполагаме сега, да ни помогне да надградим това ниво.
Тук е моментът още веднъж да кажа, че Атлетик (Куклен) ме приеха много радушно и аз съм им благодарен за това. Чувствам се отлично тук, организацията е на високо ниво. Новият спортен директор Мартин Апостолов постоянно контактува с мен и се интересува дали имам нужда от нещо.
Разкажи малко за себе си, от колко време си в Пловдив?
От 5 години съм във вашия град. Уча медицина и съм към края на следването си. Първата година ми беше доста трудно. Нищо не разбирах на български, а освен това попаднах на съвсем различна култура. Впоследствие постепенно свикнах с живота тук и сега откровено мога да кажа, че чувствам Пловдив като мой втори дом. Хората са доста по-различни, по-приятелски настроени. Атлетик (Куклен) също ми помогна да се чувствам по-комфортно. Клубът ми даде повече стабилност, създадох повече приятелства.
На всички е ясно, че да следваш медицина е много трудно. Как намираш време да съчетаваш ученето с футбола?
Да, много е трудно да намериш някакъв баланс между следването и футбола. Но съм си организирал деня така, че да се справям с ангажиментите. Ставам в 6,00 часа сутринта, ходя на лекции и занятия, а когато остане повече свободно време – уча вкъщи. В късния следобед вече съм на тренировка. И така обикновено целият ми ден е учене и футбол, свободното време е сравнително малко. Но това ми доставя удоволствие. Голямото предизвикателство е да се храниш правилно, да имаш някакъв режим, да поддържаш нормалните килограми за един футболист, да не пиеш алкохол... След лекциите – готвя. След тренировките или мачовете – отново готвя. За подобно ежедневие е много важно да мога да се наспивам добре.
Какво обичаш да готвиш най много?
Любимото ми е кус-кус. Готвя също така пилешко със зеленчуци, ориз, нудълс, обичам редовно да си правя салати.
Кои от традиционните български ястия ти харесват?
Баница и шопска салата. Баницата ви е супер, но гледам да се ограничавам с нея, защото е доста мазничка.
А когато все пак ти остане свободно време, как предпочиташ да го прекараш?
За съжаление, свободното време винаги се оказва недостатъчно. Обикновено излизам с приятели. Любимото ни място е "Капана“. Чета също така много книги, включително и медицинска литература, защото това все пак ми е хоби, но и моя бъдеща професия. Разговарям редовно със семейството ми, което е в Германия. Но в повечето случаи предпочитам да се наспя добре, за да съм в кондиция на следващия ден.
Как се насочи към медицината, има ли някой лекар в твоето семейство?
Баща ми. Той е големият пример в живота ми. Но никога не ме е карал или агитирал да следвам медицина. Аз сам взех това решение. И се радвам, че родителите ме подкрепят изцяло. Живот и здраве, когато завърша образованието си, ще се завърна в Германия и ще работя като лекар. Смятам да специализирам хирургия и ортопедия.
Гледаш ли мачове от Първа и Втора Бундеслига?
Когато ми остане свободно време – гледам. Но предимно следя репортажи и новини в интернет. Имам приятели, бивши съотборници, които успяха да стигнат до професионалния футбол и също следя с интерес изявите им.
Твоят любим отбор?
Шалке 04.
А любим футболист?
Марко Ройс.
Не е ли странно това, че той е легенда на вечния съперник на Шалке – Борусия Дортмунд?
Така е, но той е голяма личност и легенда за Рурската област, от която съм и аз. Всички го уважават. Аз лично винаги съм се възхищавал на постиженията му.
Има ли шансове според теб Германия да стане световен шампион в първенството догодина?
Разбира се! Германия винаги е сред фаворитите в такива големи първенства. Най-важното е играчите да са във върхова форма и големите звезди да се опазят от контузии, защото видяхте какво се случи преди дни с Джамал Мусиала. Ако той и Флориан Вирц са на познатото си ниво, ако отбраната ни е стабилна и добре ръководена от Мануел Нойер, имаме реални шансове за титлата. Но трябва да кажа, че има и други отбори, които в момента са брутално силни – като Испания и Франция например.